Известната от семейство устоцветни салвия, наричана от народа още* благородна или градинска салвия, царска салвия, мискетова тревичка, меча пета или градински чай, идва от южна Европа и у нас се сади в градините. Тя достига от 30 до 70 см височина, виолетовите цветове наподобяват джуруляци.
Срещуположните, сбити листа имат сребрист блясък и излъчват малко горчив, пикантен мирис.
Мястото на градинската салвия е на тихо, слънчево кътче. През зимата аз я покривам леко със смърчови клони, тъй като тя не обича студа.
Друг един вид полска салвия (Saivia pratensis) се среща по откоси, пасища и поляни. Ароматно ухаещите, тъмносиньо-виолетовите цветове сияят отдалеч.Цветовете на градинската салвия се използуват най-вече за гаргара или за направата на оцет (шепа цветове се изкисват в натурален оцет), който при по-продължително боледуване се използува за благотворна и съживяваща разтривка. Листата се събират преди цъфтежа през май и юни. Тъй като през слънчеви, сухи дни растението развива етерични масла, лис¬тата се берат само при слънце, най-добре да е по пладне, и се сушат на сянка.
Все пак обаче по-лековита от полската салвия е споменатата по-горе благородна или градинска салвия, с която ще се занимая нататък по-обстойно. Салвията е била високо ценено лековито растение още от нашите предци. В едно стихче от около 1300 г. се казва: "Защо трябва един човек да умре, когато В градината салвия расте?" Самото име отразява голямото уважение. което хората от незапомнени времена са изпитвали към това лековито растение: "салвия" произхожда от латинското salvare - лекувам, оздравявам.
Величаенето на салвията в миналото се вижда и в една хубава стара книга за билките: "Когато светата Божа майка трябвало да бяга с детето Христос от Херодес. тя помолила всички цветя в полето да помогнат, но нито едно от тях не дало убежище. Тогава тя се навела към салвията и виж ти - у нея намерила подслон. Под нейните гъсти, закрилящи листа тя се скрила с детенцето си от гонителите на Херодес. Те минали край тях, но не ги видели. Когато опасността преминала, Божията майка излязла изпод салвията и заговорила любвеобилно: "От този момент нататък ти ще бъдеш вечно любимо цвете на хората. Аз ти дарявам силата да ги лекуваш от всяка болест. Спасявай ги от смъртта, както направи и с мен." Оттогава тревичката цъфти винаги за лек и помощ на хората. Когато човек се е занимавал дълги години с лечебни растения и често пъти при тежки случаи се е обръщал за закрила и помощ към любимата ни Божия майка, той чувствува с дълбока вяра и пълно упование, че тя е разстлала закрилящи ръце върху лечебните ни растения.
Честото пиене на чай от салвия укрепва цялото тяло, предотвратява апоплектични удари и действува много добре при парализи. Наред с лавандулата тя е единственото лечебно растение, което помага при нощно изпотяване. Тя оборва болестта, която предизвиква нощното изпотяване, чрез Живителните си сили тя прогонва голямата слабост, породена от това страдание. Много лекари вече осъзнаха добрите качества на салвията: те я използуват с голям успех при спазми, заболявания на гръбначния мозък, жлезите и при треперене на крайниците. За гореспо¬менатите болести се изпиват ежедневно по две чаши чай на глътки. Чаят се отразява чудесно и на болен черен дроб, отстранява газове и всички други оплаквания, свър¬зани с нарушения черен дроб. Той действува кръвопрочистващо, способствува от-делянето на храчки от дихателните пътища и стомаха, стимулира апетита и отстранява чревни смущения и диария. При ужилване от насекоми се налагат стрити листа от салвия.
Външно чаят от салвия се препоръчва особено при всякакви възпаления на сливи¬ците, болки в гърлото, гнойни огнища на зъбите, възпаления на фаринкса и уст¬ната кухина. Много деца и възрастни не биха стигнали до операция на сливиците, ако навреме са започнали със салвията. Ако ги няма сливиците, които като полицаи спират и преработват отровните вещества, тогава тези отровни вещества се отразяват директно на бъбреците. Запарка на салвия помага и при кървящи и клатещи се зъби, пародонтоза и язвички по венеца. С нея се прави гаргара или памучета, напоени с нея се налагат върху съответните места.
За хора със слаби нерви и жени с болен корем е много важно да правят понякога бани на половината тяло със салвия (виж "Видове приложения").
Наред с успешното прилагане на салвията като лечебно растение, не бива да забравяме обаче, че тя е и вкусна подправка. Тя се прибавя в много малки количества, подобно на мащерката или чубрицата, към тлъсти яденета, като свинско печено, печена гъска или пуйка. Готвено от дивеч също става вкусно, като се сложи малко листенце от салвия. При приготвянето на сирене с подправки и сосове с мерудии, би трябвало да мислим и за салвията в името на здравето си. В някои краища хората пекат сладкиш от салвия. Подобно на анасона. към тестото се прибавят стрити листа от салвия.
ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Запарка на чай: Една чаена лъжичка билки се попарват с 1/4 л вода и се оставят малко да се изкисват.
Оцет от салвия:Едно шише се напълва до гърлото (без да се тъпче) с
цветове от полска салвия и те се заливат с натурален оцет. който трябва да ги покрива. Бутилката се оставя да престои 14 дни на слънце или топлина.
Бани на половината тяло:
Четири препълнени шепи листа се накисват в студена вода и се оставят да пренощуват. На следващия ден водата се кипва и затопленият екстракт се прибавя към водата за банята.
Срещуположните, сбити листа имат сребрист блясък и излъчват малко горчив, пикантен мирис.
Мястото на градинската салвия е на тихо, слънчево кътче. През зимата аз я покривам леко със смърчови клони, тъй като тя не обича студа.
Друг един вид полска салвия (Saivia pratensis) се среща по откоси, пасища и поляни. Ароматно ухаещите, тъмносиньо-виолетовите цветове сияят отдалеч.Цветовете на градинската салвия се използуват най-вече за гаргара или за направата на оцет (шепа цветове се изкисват в натурален оцет), който при по-продължително боледуване се използува за благотворна и съживяваща разтривка. Листата се събират преди цъфтежа през май и юни. Тъй като през слънчеви, сухи дни растението развива етерични масла, лис¬тата се берат само при слънце, най-добре да е по пладне, и се сушат на сянка.
Все пак обаче по-лековита от полската салвия е споменатата по-горе благородна или градинска салвия, с която ще се занимая нататък по-обстойно. Салвията е била високо ценено лековито растение още от нашите предци. В едно стихче от около 1300 г. се казва: "Защо трябва един човек да умре, когато В градината салвия расте?" Самото име отразява голямото уважение. което хората от незапомнени времена са изпитвали към това лековито растение: "салвия" произхожда от латинското salvare - лекувам, оздравявам.
Величаенето на салвията в миналото се вижда и в една хубава стара книга за билките: "Когато светата Божа майка трябвало да бяга с детето Христос от Херодес. тя помолила всички цветя в полето да помогнат, но нито едно от тях не дало убежище. Тогава тя се навела към салвията и виж ти - у нея намерила подслон. Под нейните гъсти, закрилящи листа тя се скрила с детенцето си от гонителите на Херодес. Те минали край тях, но не ги видели. Когато опасността преминала, Божията майка излязла изпод салвията и заговорила любвеобилно: "От този момент нататък ти ще бъдеш вечно любимо цвете на хората. Аз ти дарявам силата да ги лекуваш от всяка болест. Спасявай ги от смъртта, както направи и с мен." Оттогава тревичката цъфти винаги за лек и помощ на хората. Когато човек се е занимавал дълги години с лечебни растения и често пъти при тежки случаи се е обръщал за закрила и помощ към любимата ни Божия майка, той чувствува с дълбока вяра и пълно упование, че тя е разстлала закрилящи ръце върху лечебните ни растения.
Честото пиене на чай от салвия укрепва цялото тяло, предотвратява апоплектични удари и действува много добре при парализи. Наред с лавандулата тя е единственото лечебно растение, което помага при нощно изпотяване. Тя оборва болестта, която предизвиква нощното изпотяване, чрез Живителните си сили тя прогонва голямата слабост, породена от това страдание. Много лекари вече осъзнаха добрите качества на салвията: те я използуват с голям успех при спазми, заболявания на гръбначния мозък, жлезите и при треперене на крайниците. За гореспо¬менатите болести се изпиват ежедневно по две чаши чай на глътки. Чаят се отразява чудесно и на болен черен дроб, отстранява газове и всички други оплаквания, свър¬зани с нарушения черен дроб. Той действува кръвопрочистващо, способствува от-делянето на храчки от дихателните пътища и стомаха, стимулира апетита и отстранява чревни смущения и диария. При ужилване от насекоми се налагат стрити листа от салвия.
Външно чаят от салвия се препоръчва особено при всякакви възпаления на сливи¬ците, болки в гърлото, гнойни огнища на зъбите, възпаления на фаринкса и уст¬ната кухина. Много деца и възрастни не биха стигнали до операция на сливиците, ако навреме са започнали със салвията. Ако ги няма сливиците, които като полицаи спират и преработват отровните вещества, тогава тези отровни вещества се отразяват директно на бъбреците. Запарка на салвия помага и при кървящи и клатещи се зъби, пародонтоза и язвички по венеца. С нея се прави гаргара или памучета, напоени с нея се налагат върху съответните места.
За хора със слаби нерви и жени с болен корем е много важно да правят понякога бани на половината тяло със салвия (виж "Видове приложения").
Наред с успешното прилагане на салвията като лечебно растение, не бива да забравяме обаче, че тя е и вкусна подправка. Тя се прибавя в много малки количества, подобно на мащерката или чубрицата, към тлъсти яденета, като свинско печено, печена гъска или пуйка. Готвено от дивеч също става вкусно, като се сложи малко листенце от салвия. При приготвянето на сирене с подправки и сосове с мерудии, би трябвало да мислим и за салвията в името на здравето си. В някои краища хората пекат сладкиш от салвия. Подобно на анасона. към тестото се прибавят стрити листа от салвия.
ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Запарка на чай: Една чаена лъжичка билки се попарват с 1/4 л вода и се оставят малко да се изкисват.
Оцет от салвия:Едно шише се напълва до гърлото (без да се тъпче) с
цветове от полска салвия и те се заливат с натурален оцет. който трябва да ги покрива. Бутилката се оставя да престои 14 дни на слънце или топлина.
Бани на половината тяло:
Четири препълнени шепи листа се накисват в студена вода и се оставят да пренощуват. На следващия ден водата се кипва и затопленият екстракт се прибавя към водата за банята.