Предимно дивият лук, наричан още горски чесън, магьоснически или цигански лук, е един от първите предвестници на пролетта. Свежозелените, ланцетовидни, блестящи и подобни на момина сълза, листа идват от продълговата луковица, която е покрита с бели прозрачни ципи. Гладкото, светлозелено стъбло с бялата цветна топка достига до 30 см Височина.
Дивият чесън расте само по богати на хумус, влажни поляни, сенчести и влажни лъки, под храсти, в широколистни и планински гори. Силният му чеснов мирис се усеща още преди растението да е видяно с очите. Този мирис му е донесъл името "див чесън" и изключва объркване с листата на момината сълза или с отровните есенни минзухари.
Рано на пролет много гори с тучни морави са покрити със свежите, зелени листа на дивия чесън. Те излизат от земята през април и май, понякога и по-рано. Цветчетата обаче се забелязват едва в средата на май и юни. Мощни лечебни сили дремят в това растение и се говори, че и мечките след зимния си сън го търсят, за да си пречистят с него стомаха, червата и кръвта. Дивият лук притежава в голяма степен качествата на нашия чесън, само че е значително по-лековит. Поради това той е особено подходящ за прочистващи лечения през пролетта и спомага за възстановяване от хронични кожни болести.
Тъй като в сухо състояние листата губят лечебните си сили, при пролетното лечение за прочистване и освежаване от нечистотиите те се използуват пресни. Нарязани на дребно, те се поръсват върху филия с масло, ситно накълцани се прибавят като подправка (сурови) в супата, Върху картофи. В кнедли и други ястия, в които иначе за по-добър вкус слагаме магданоз. Листата могат да се приготвят и като спанак или салата. Тъй като, употребени в по-големи количества, те предизвикват остър вкус, за спаначника е добре да се смесят с листа от коприва.
Младите листа се събират през април и май. т.е. още преди цъфтежа, а луковиците през късното лято и есента. Луковиците могат да се използуват по същия начин, както градинския ни чесън. Хора с чувствителен стомах трябва да залеят с топло мляко нарязани на ситно листа и луковици, да ги оставят два-три часа да покиснат и след това да пият на глътки от тази течност.
За да си има човек в къщи лечебната сила на дивия чесън през цялата година, се приготвя ракия от него (виж "Видове приложения"). От тази ракия се взимат дневно от 10 до 12 капки в малко вода. Тези капки допринасят за ЧУДЕСНА ПАМЕТ, предотвратяват артериосклероза и прогонват редица други оплаквания.
Дивият чесън действува много благоприятно на стомашно-чревната система. Той е много подходящ както при остри и хронични разстройства, даже и когато те са свързани с образуване на газове и колики, така и при запек, когато той е обусловен от вътрешни спазми или отпускане на червото. Глисти, дори дългите чревни глисти, изчезват след известно време употреба на див чесън. С подобряване дейността на червата замират и онези оплаквания, които често се появяват при стари хора или хора с прекомерен апетит поради бездействени или препълнени черва. Намаляват предизвиканите от стомаха сърдечни смущения, безсъние, та даже и онези оплаквания, идващи от артериосклероза или високо кръвно налягане, като виене на свят, натиск в главата и тегота. Свръх налягането постепенно спада. Виното от див чесън (виж "Видове приложения") е чудесно лечебно средство за всички стари хора със затлачени с храчки гърди и свързаните с това затруднения в дишането. Даже при стара кашлица насъбраните храчки в гърдите се разтварят и с това изчезва и задухът.
Това лечебно средство може горещо да бъде препоръчвано и при туберкулоза и водянка, от които старите хора често страдат. Прясно употребените листа пречистват също бъбреците и пикочния мехур и стимулират отделянето на урина. Трудно зарастващи рани заздравяват бързо, ако се мажат с пресен сок от див лук. Дори заболявания на сърдечните около вратни артерии намират подобрение.
Дивият чесън е недостатъчно ценено кръвопрочистващо средство, което се е доказало предимно при хронично нечиста кожа. Швейцарският природолечител пастор Кюнцле възхваляваше силно това растение: 'То пречиства цялото тяло, изхвърля болестотворни, затлачили се Вещества, оздравява кръвта, прогонва и убива отровни вещества. Вечно болнави хора, такива с лишеи и циреи, с брашнени лица, скрофулозни и ревматични, би трябвало да почитат дивия чесън като злато. Нито една билка на земята не е така ефикасна за пречистване на стомаха, червата и кръвта. Младите хора биха разцъфнали като розови пъпки и биха се отворили като елови шишарки на слънцето! Освен това Кюнцле казва, че познава семейства, които "преди през цялата година боледуваха, влачеха се по доктора, бяха целите в обриви и лишеи, скрофулозни по цялото тяло, изглеждаха бледи, сякаш бяха лежали в гроб и изровени оттам от кокошките, а след една по-продължителна употреба на този чудесен божи дар станаха напълно здрави и свежи".
ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Като подправка: Пресни листа от див чесън се нарязват на дребно като лук или магданоз и се поръсват върху хляб, супи,сосове, салати и месни ястия.
Ракия от див чесън: Нарязани на ситно листа или луковици се напълват, без да се тъпчат, в бутилка до гърлото, след това се заливат с 38 до 40 %-ова житна или друга домашна ракия
и бутилката се оставя да преседи 14 дни на слънце или близо до печката. Четири пъти на ден от нея се Взимат от 10 до 15 капки в малко вода.
Вино от див чесън: Взима се шепа нарязани на дребно листа, те се слагат да поврат малко в около 1/4 литър бяло вино, след това се подслаждат на вкус с мед или сироп и от това вино денем се пие бавно, на глътки.
