Описание
Многогодишно тревисто растение (прил. 111) с голо, безлистно
цветоносно стъбло, високо 10—15 см, и листа, събрани в приосновна розетка.
Листата са с къси дръжки, ланцетни, с 3—7 почти успоредни жилки, целокрайни или
с единични зъбчета. Цветовете са дребни, белезникави, събрани в гъст
цилиндричен клас, дълъг 1—5 см. Чашката и венчето са четириделни, ципести. Ти-чинките
са 4, с дълги дръжки. Плодът е двугнездна кутийка с по едно семе във всяко
гнездо. Цъфти през май и август.
Разпространение
Расте из ливади и пасища по сухи тревисти и песъчливи места,
край пътища и огради, а също и като плевел из окопни култури и стърнища. Среща
се из цялата страна. Употребяема част. Използуват се листата (Folia Plantaginis
lanceolate), семената (Semen Plantaginis
lanceolatae) и пресният сок.
Химичен
състав
Съдържа иридоидни гликозиди, от които главна аукубин и
каталпол, флавони — апигенин-7-глюкозид, танини, слузни вещества, фенолни
киселини, ферменти, витамин С и др. Растението съдържа още: арабиногалактан,
глюкоманан, рамногалактуронан, рамноарабиногалактан; флавоноиди (апигенин,
лутеолин, както и техните производни с основни съединения
апигенин-6,8-ди-С-глюкозид, лутеолин-7-О-глюкуронид, лутеолин-7-О-глюкозид,
7-О-глюкуронид-3'глюкозид, 7-О-глюкуронил-гликозиди на апигенин и лутеолин и
апигенин-7-О-глюкозид и 7-О-глюкуронид); танин, фенолни карбоксилни киселини
(р-хидроксибензоена, протокатехинова, гентисинова, хлоргенова, неохлоргенова);
сапонини, етерични масла, минерали (най-много цинк и калий), кумарина ескулетин
фенилетаноид.
Действие
Състояния и заболявания, при които се прилага теснолист
живовлек:
-възпалителни
процеси в устата и гърлото;
-заболявания
на жлъчката;
-сърдечни
болести;
-захарен
диабет;
-катар на
дихателните пътища.
Външно може да
се използва при ухапвания от насекоми, опарване от коприва, екзема, при възпаления
или малки отворени рани. При ухапвания от насекоми, прилагайки го се усеща
охлаждащо действие, съответно облекчава болката и действа аналгетично.
В народната медицина, билката се използва предимно при
заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, последвано от
употреба при болести на жлъчния мехур, напикаване, стомашни спазми, диария и
чернодробни заболявания и като диуретик.
Външната му употреба се заключва като хемостатично лекарство,
ранозаздравяващ агент и такъв, лекуващ циреи. Смачкани листа се прилагат при
сърбеж, резултат от ухапване от насекоми.
Начин на
употреба
Прилага се запарка от 1 супена лъжица сухи листа с 250 см3
вряща вода, която след изстиване се прецежда и се изпива за 1 ден. Пресните
листа се размачкват, изстискват се и се смесват с равно количество мед. Варят
се 20 минути и се използуват по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. Изстисканият сок
от билката може да се консервира, ако се смеси със спирт (1 част сок и 4 части
спирт).
