1.Жълта тинтява
— Gentiana Iutea L.
Описание:
Tревисто
растение с корени, достигащи 1 м дължина,
отвън са кафяви, а вътре жълтеникави. Едва след третата година растението се развива
до 1,5 м високо. Цялото растение е голо (без власинки), синкавозелено. Листата са
срещуположни, целокрайни, надлъжно надиплени,
с дъговидно жилкуване. Приосновните листа са до 30 см дълги и 15 см широки, с дръжки.
Стъбловите листа са по-дребни, с къси дръжки или приседнали, а най-горните са сраснали в основата помежду си. Цветовете са
златистожълти, събрани в многоцветни
прешлени в пазвите на най-горните 3—7 двойки листа. Венчето е
до 2,5 см дълго, с къса тръбица
и 5, по-рядко 6—9 широко разперени, линейни, остри дялове. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна продълговата кутийка.
Разпространение:
Расте по влажни каменливи склонове и скални полянки към горната граница на гората, най-често между 1600
и 2200 м надморска височина.
У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила
и Пирин.
Коя
част се употребява?
Използува се коренът , който се изважда през есента и веднага се изсушава, за да не
ферментира, тъй като съдържа значително количество захари.
Химичен състав. Съдържа около 3% горчиви глнкозиди. Основният
гликозид е генциопикрин, който притежава сравнително
по-нисък индекс на горчивина.
2.Петниста
тинтява (Gentiana punctata L.)
Тя е с жълти цветове, но с множество
по-тъмни точковидни петна по венчето,, което е петразделно, най-много
до ¼ от дължината си. Разпространена е нарядко из
влажни каменливи места и скални поляни
в Централна Стара планина, Рила, Витоша и Пирин. Според проведените у нас изследвания корените на този
вид са близо 4 пъти по-горчиви от тези на жълтата тинтява.
В българската народна медицина често се използуват и тинтяви
със сини цветове, от които се употребяват предимно стръковете.
3.Синя тинтява
(Gentiana cruciata L.)
Цветовете са разположени по няколко в пазвите на продълговати или тясно елипсовидни
листа. Венчето е около 2,5 см дълго, на
върха четириделно. Разпространена е из храсталаци, горски поляни и по каменливи склонове в планинските области
на цялата страна. Този вид е едно от
най-популярните растения в нашата народна медицина.
4.Горска тинтява
(Gentiana asclepiadea L.)
Тя е до 60 см високо растение с яйцевидно ланцетни листа, на върха постепенно-заострени.
Венчето е 4—5 см дълго, на върха петделно. Разпространена е из храсталаци и край
горите във всички по-високи планини.
Как
действа?
Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Спиртните
разтвори са по-силно горчиви, тъй като не всички съставки се извличат с вода.
Билката тонизира цялата храносмилателна система — засилва отделянето
на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо температуро-понижаващо
и глистогонно действие. Експериментално
е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно
на имунната защита на организма.
При
какви заболявания се използва?
Прилага се при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница,
пясък в бъбреците, глистни
заболявания. От някои народи се използува при ревматизъм, подагра и малария.
Как се
употребява?
Прилага се под формата на отвара, приготвена от ½ чаена лъжичка ситно нарязани корени в 1/2 л
вода. Приема се по 1 кафена чашка преди
ядене. Използуват се и настойки във вино или ракия.
В България са разпространени още 13 вида тинтява, някои от които
могат да се използуват вместо жълтата тинтява
самостоятелно или в комбинация с други горчиви
растения.
