ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ * БИЛКОЛЕЧЕНИЕ * НАТУРАЛНИ СРЕДСТВА


За правилното събиране, съхраняване и приготвяне на лечебните билки


Пресните билки човек може сам да си набере през ранна пролет, понякога още от края на февруари, та чак до ноември. Някои от тях могат да се намерят даже и през зимата под снежната покривка, ако човек преди това си е забележел местонахождението им (напр. змийското мляко). За през зимата може да се приготви един не твърде голям запас от изсушени билки. За целта ние си ги набавяме в момента на най-голямото им съдържание на лечебни вещества. при ЛИСТАТА - преди и по време на цъфтенето.КОРЕНИТЕ се изравят в ранната пролет или през есента.ПЛОДОВЕТЕ се събират по време на зреенето. При това трябва да се има предвид следното: Берат се само здрави, чисти растения, по които няма паразити! Билките да се събират в слънчеви дни в сухо състояние, когато росата вече е преминала. Цветчетата и листата да не се натискат при събирането и за това да не се използуват найлонови пликчета и чанти! Билките почват да се потят и по-късно при съхненето почерняват.

СПРАВОЧНИК / ТЪРСЕНЕ

Custom Search

Пресечка — Cnicus benedictus L.



Описание:
Едногодишно, силно разклонено, влакнесто растение .
Стъблото е 10—60 см високо с множество приповдигащи се клонки. Листата са продълговати, пересто нарязани, бодливо назъбени, отдолу със силно изпъкнала мрежа от белезникави жилки; приосновните са до 20 см дълги, с дръжки, а стъблените са последователни, постепенно намаляващи по размери и по-слабо нарязани, приседнали, полустъблообхващащи до леко низбягващи; най-горните листа са яйцевидно ланцетни и сближени под съцветията. Цветните кошнички са широко яйцевидни, до 2—3 см в диаметър, разположени единично на върха на стъблото и разклоненията. Външните обвивни листчета на кошничката са яйцевидни, на върха удължени в бодил. Всички цветове са тръбести,
жълти; външните са безплодни, триделни, а вътрешните са двуполови, петделни, с тесни дълги дялове. Плодовете са цилиндрични, надлъжно наребрени, жълтокафяви, 6—8 мм
дълги.

Къде се среща?
Расте по сухи тревисти места. У нас се среща по Черноморското крайбрежие, Странджа, Източни и Средни Родопи, Югоизточна България и южната част на Струмската долина.

Коя част се употребява?

Използуват се стръковете (Herba Cardui benediciti), събрани
по време на цъфтеж заедно с приосновните листа.

Как действа?

Пресечката тонизира функциите на стомаха, възбужда апетита,
засилва жлъчната секреция, подобрява храносмилането. Тя предизвиква изпотяване и понижава температурата при трескави състояния, засилва диурезата. Приписва й се способността да улеснява излъчването на пикочна киселина. Експериментално е установено, че подобрява кръвообращението в някои съдови области, стимулира работата на сърцето, успокоява централната
нервна система.

При какви заболявания се използва?
Дрогата се прилага при безапетитие, лошо храносмилане,
отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, някои бъбречни и трескави състояния. Прилага се също като успокояващо средство при кашлица, астма, невралгични болки, ревматизьм, някои кожни заболявания (бавно заздравяващи рани и др.). Плодчетата се прилагат при запек. Сокът от растението в прясно състояние се използува при ухапване от насекоми.Корените се прилагат при рани, отоци и др.

Как се употребява?
Използува се отвара или запарка от билката (5—10 г на
100 см3 вода), която се изпива на 3 пъти за 1 денонощие. За външна употреба се прилага пресният сок от растението или стръкове, накиснати за 10 дни в бяло вино в съотношение 1:50. Прилага се и отвара от корените.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Статии