ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ * БИЛКОЛЕЧЕНИЕ * НАТУРАЛНИ СРЕДСТВА


За правилното събиране, съхраняване и приготвяне на лечебните билки


Пресните билки човек може сам да си набере през ранна пролет, понякога още от края на февруари, та чак до ноември. Някои от тях могат да се намерят даже и през зимата под снежната покривка, ако човек преди това си е забележел местонахождението им (напр. змийското мляко). За през зимата може да се приготви един не твърде голям запас от изсушени билки. За целта ние си ги набавяме в момента на най-голямото им съдържание на лечебни вещества. при ЛИСТАТА - преди и по време на цъфтенето.КОРЕНИТЕ се изравят в ранната пролет или през есента.ПЛОДОВЕТЕ се събират по време на зреенето. При това трябва да се има предвид следното: Берат се само здрави, чисти растения, по които няма паразити! Билките да се събират в слънчеви дни в сухо състояние, когато росата вече е преминала. Цветчетата и листата да не се натискат при събирането и за това да не се използуват найлонови пликчета и чанти! Билките почват да се потят и по-късно при съхненето почерняват.

** ВИДОВЕ ЛЕЧЕБНИ БИЛКИ ** ПРИЛОЖЕНИЕ ** СВОЙСТВА **

ЕНЮВЧЕ (Galium)

От него има доста видове: Така нареченото пирейно енювче (Galium aparine), което се разстила по ниви, поляни и край огради и поради това бива изтребвано от селяните с препарати за унищожаване на плевелите, достига височина от 60 до 160 см, основата на листата му прилича на джуруляк и има опашати зелено-бели цветни сенници. С помощта на грапаво-власатото си стъбло растението е добър "катерач" и поради това се нарича и "катерещо енювче".
Същинското енювче (Galium verum), наричано от народа още сламениче, богородична слама, пресичаща млякото тревичка и облекчаваща раните билка, се среща най-често по високите места. То расте изправено нагоре, става 30 до 60 см високо и има златисто-жълти цветове, които ухаят силно на мед. Билката се събира цъфтяща през юли.

Бялото енювче (Galium mollugo) има жълтеникаво-бели нежни цветове, подобни на индузиума, лек медовиден, тръпчив мирис и се среща много често по откоси и пътни окрайнини, през време на цъфтежа повече легнало, отколкото изправено.
Всички гореспоменати видове на енювчето се доближават в лечебната си сила. Растящото в големи количества лековито растение тъне за жалост все повече в забрава. Но тъкмо нему трябва да се обърне по-голямо внимание във времето, в което раковите заболявания се разрастват все повече. Тук трябва да подчертая също, че лечебната сила на пресните растения е значително по-голяма и че при тежки заболявания прилагането им в прясно състояние е задължително. Свежи леторасли от бяло енювче могат да се намерят и през зимата под суха трева, където няма сняг.

Чаят от енювче пречиства от болестотворни вещества бъбреци, черен дроб, панкреатична жлеза и далак. Страдащите от нарушени лимфни жлези трябва всеки ден да пият този чай. Той помага и при малокръвие, водянка и болежи в страните. Този чай, приложен външно, действува много бързо при всякакви кожни заболявания, рани, фурункули и черни комедони. Използувайки го за топли миения, той стяга повяхнала кожа на лицето. С успех се използува и прясно изцеденият сок, когато той ежедневно се намазва и се оставя да засъхне върху заболели места по кожата.

Народната медицина препоръчва енювчето и при епилепсия, истерия, хорея, нервни болести задържане на урината и при болки, причинени от пясък и камъни. Чаят помага и срещу гуша, ако всеки ден с него се правят гаргари много настойчиво. Една жена сподели с мен, че така се отървала не само от гушата си, но и от заболялата си щитовидна жлеза.
Всяка година се срещам в едно курортно казино с приятелско семейство от Виена (Мьодлинг) Когато се видяхме през 1979 г., аз установих, че на жената се бе явила, доста изразена видимо, гуша от оперирането й тя се страхуваше. Препоръчах енювче. То се попарва и както е топло, с него се правят много пъти на ден дълбоки гаргари. През февруари 1980 г. ние отново се видяхме и виж ти гушата беше изчезнала. Извънредно щастлива, жената ми разказа, че мъжът често донасял прясно енювче и че от самото начало тя усещала как гушата постепенно ставала все по-малка, докато накрая напълно изчезнала.

Напоследък се увеличават случаите на схващане на гласните връзки. Това е вероятно вирусно заболяване. Гаргара и промивки с чай от енювче помагат бързо. Според швейцарския пастор Кюнцле той е ефикасно средство и при много тежки бъбречни заболявания или загнояване на бъбреците даже когато всички други средства не помогнат. Енювчето е особено ефикасно, когато се смеси в равни части с горски енчец и жълта мъртва коприва. Въздействието му се вижда много бързо. Пастор Кюнцле говори за 14 дни. Чаят само се запарва и от него се изпива първо половин чашка на гладен стомах - 30 минути преди закуска, а останалото количество се изпива на глътки през деня. При тежки заболявания се пият четири чаши дневно.

В миналото енювчето е било много уважавано от жени с оплаквания в матката. То се слагало в леглото на жените преди трудния им момент, за да мине раждането по-леко. Вярата в това се пренесла по-късно върху Дева Мария. Като "Сламеник на обичната ни жена" Божата майка го взела за нейният свят стан. Според друго едно предание тя го сложила в люлката на детето Христос вместо меко дюшече. Силезийска легенда разказва: Светата Дева взела "Марийния сламеник", тъй като магаре¬тата само него не го ядат. Това също е вярно. Въпреки че енювчето се яде с голямо удоволствие от кравите, свинете и магаретата го пренебрегват.

Пастор Кюнцле разказва в статиите си за един около 45-годишен мъж, който имал тежко бъбречно заболяване, което все повече се влошавало. В крайна сметка единият бъбрек трябвало да бъде премахнат. Другият също бил гноясал и не можел вече да работи добре. Тогава мъжът започнал лечение с енювче. Той изпивал на ден по четири чаши чай от посочената по-горе смес от енювче, горски енчец и жълта мъртва коприва, в резултат на което страданието му изчезнало. Същата смес чай се използува и при спаружване на бъбреците и други тежки бъбречни заболявания.

Докато известният австрийски ботаник Рихард Вилфорт посочва в своята книга "Здраве чрез билки", че пиенето на чай от енювче и промивките с него са чудесно средство при рак на езика, а прясно изстисканият сок, смесен с масло, помага при всякакъв вид ракови язви и туморни кожни заболявания, то д-р Хайнрих Нойталер пише в "Книга за билките" за енювчето следното: "Цъфтящото бяло енювче се препоръчва и до днес в някои краища против рака - глупост, против която трябва да се възпротивим."

Затова сега аз искам, уважаеми мои читатели, да ви представя своя собствен опит с енювчето, за да отсъдите сами. Преди около десет години научих за заболяването на един зъболекар от Линц от рак на езика. След операцията той беше ужасно измършавял и му предстоеше облъчване във Виена. Препоръчах му гаргара с чай от енювче. Само след седмица научих, че облъчванията във Виена вече не били необходими и че болният с всеки изминал ден все повече се възстановявал. След кратко бреме той беше вече здрав.

След известно време научих за една 28-годишна жена също с рак на езика. Посъветвали я да се консултира с един лекар от Кернтен. Той обещал, че за пет години ще я излекува напълно и дал да пие билков чай, който тя веднъж ми показа. Познах веднага, че е от енювче. За да спестя парите за път до Кернтен и другите, свързани с него разходи, показах енювчето сред природата, за да може вече сама да си го събира. Така тя се излекува от тази лоша болест.
Друг един пример: Бе краят на март, когато млада жена от Виена ми разказа, че майка й, 63-годишна жена, била тежко болна и на 19 април щели да правят втора операция. Половин година преди това на болната се явил ракоподобен тумор на ларинкса. Лекарят тогава скрил истината от нея и казал, че се е образувала гуша. Така се стигнало до първата операция, шест месеца след нея всичко вървяло добре. Изведнъж обаче в лявата ръка се появили остри болки, които не спирали денонощно. Китката се подула и тя и ръката станали толкова безчувствени, че жената не можела даже да държи лист хартия. За да облекчи болките, лекарят, който направил първата операция, предложил втора такава, която, както вече споменах, трябвало да се направи на 19 април и при която той искал да раздели на две нерв между шията и ключицата, за да освободи жената поне от най-коварните болки. По негово мнение друга медицинска помощ нямало. Въпреки това посъветвах да се пие чай от енювче и с него да се прави и гаргара. Към това препоръчах и една, ограничаваща рака, смес за чай от 300 г невен, 100 г бял равнец и 100 г коприва (1 1/2 литра на ден - по глътка на всеки 2О минути) и разтривки с мехлем от енювче. Можете да си представите приятната ми изненада, когато научих, че само след четири дни болките утихнали. До 19 април жената вече имаше усещане в китката и ръката и можеше да ги движи. Лекарят останал смаян, когато дъщерята се обадила да откаже втората операция. Той се впечатлил силно, когато тя съвсем правдоподобно му разказала за билколечението и рекъл: "Майка ви трябва и занапред да продължава така!" След известно време научих, че жената, както ми бе казано дословно, се чувствувала "блестящо" и вече се грижела за домакинството на шестчленното си семейство.
При лечението на ракоподобни язви също са възможни изцерения. В последно време се увели¬чават злокачествените кожни заболявания, които се проявяват като тъмни, силно разграничаващи се грапаво-мъхнати петна. Те се явяват вероятно вследствие на инфекциозно заболяване. В този случай помага лечение с прясно изцеден сок от енювче и мехлем от невен. Успоредно с това трябва да се пие задължително и кръвопрочистващ чай от невен, коприва и бял равнец.
Една жена от Горна Австрия имаше израстък в основата на небцето и ужасни болки в цялата устна кухина. Чрез промивки с чай от енювче, след четири дни буцата и идващите от нея болки изчезнаха.
Следователно твърдението, че прилагането на енювчето при такива болести е глупост, не бива да се поддържа. Разбира се, че не само билките помагат - всемогъществото на Господ също си казва думата. В крайна сметка всичко е в божиите ръце!

ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Приготвяне на чаи:Една препълнена чаена лъжичка енювче се попарва с 1/4 литър вода и се оставя малко да се изкисва.

Пресен сок:Прясно енювче се измива и както е мокро, се изстисква в сокоизстисквачка.

Приготвяне на мехлем: Прясно изцеденият сок се разбърква с масло със стайна
температура до кашичка и се слага на съхранение в хладилника.