Описание:
Едногодишно или двегодишно растение, с разклонено
стъбло. Листата са срещуположни, елипсовидни, целокрайни,
а при основата образуват розетка
от яйцевидни листа.
Цветовете са розовочервени, дребни, събрани в щитовидни съцветия на
върха на стъблото.
Чашката и венчето са сраснали
в дълга тръбичка. Тичинките са пет. Плодът
е многосеменна кутийка.
Билката цъфти от юни до септември.
Разпространение:
сухи и тревисти места
ливади и горски поляни
Коя част се
употребява?
Използуват се цъфтящите стръкове
отрязани на около 15—20 см от върха.
Как действа?
Билката има апетитовъзбуждащо действие, тонизира стомаха и
стимулира отделянето на стомашен сок, жлъчка и панкреатичен сок. Има и газогонно действие. По-рано се е използвала за лечение
на малария,тъй като може да понижи температурата
при треска.
Доказано е, че съдържащият се в растението генциопикрозид има противоглистно
действие.
При какви заболявания се
използва?
Прилага се при безапетитие, възпаление на стомаxa с намалено
отделяне на стомашен сок, запек с газове, болезнени диспепсии, възпаление на черния дроб, анемия, чревни паразитози, трескави състояния, диабет. Външно се прилага при бавно заздравяващи
рани.
В научната медицина се използува
спиртен извлек от надземната част на растението (тинктура)
в различни комбинации с други
горчиви съставки.
Как се употребява?
От надземната част на растението се приготвя
запарка (1чаена лъжичка от билката на 200 ml гореща вода), която се изпива на три пъти,
1/2 час преди ядене. Прави
се извлек с вино,
като 60 г билка се накисва в 1 л вино за 8 дни, след което се прецежда и се държи
на хладно.
Пие се по една винена чаша преди
ядене —
при анемия и след тежко боледуване. Запарката от дрогата се прилага
и външно за компреси при бавно заздравяващи рани и при косопад. Понякога външно се прилага и счукана
билка,
смесена със зехтин.
