ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ * БИЛКОЛЕЧЕНИЕ * НАТУРАЛНИ СРЕДСТВА


За правилното събиране, съхраняване и приготвяне на лечебните билки


Пресните билки човек може сам да си набере през ранна пролет, понякога още от края на февруари, та чак до ноември. Някои от тях могат да се намерят даже и през зимата под снежната покривка, ако човек преди това си е забележел местонахождението им (напр. змийското мляко). За през зимата може да се приготви един не твърде голям запас от изсушени билки. За целта ние си ги набавяме в момента на най-голямото им съдържание на лечебни вещества. при ЛИСТАТА - преди и по време на цъфтенето.КОРЕНИТЕ се изравят в ранната пролет или през есента.ПЛОДОВЕТЕ се събират по време на зреенето. При това трябва да се има предвид следното: Берат се само здрави, чисти растения, по които няма паразити! Билките да се събират в слънчеви дни в сухо състояние, когато росата вече е преминала. Цветчетата и листата да не се натискат при събирането и за това да не се използуват найлонови пликчета и чанти! Билките почват да се потят и по-късно при съхненето почерняват.

СПРАВОЧНИК / ТЪРСЕНЕ

Custom Search

Бял смил — Gnaphalium uliginosum L. (Filaginea uligmosa (L.) Opiz)



Описание

Едногодишно сивовлакнесто растение, 5—25 см високо, от осно-вата силно разклонено. Листата са последователни, линейно ланцетни до продъл-говати, 1—5 см дълги и 2—6 мм широки. Цветните кошнички са дребни, 3—4 мм в диаметър, събрани на върховете на клонките в снопчета по 3—10 и обвити в лъчисто разперени връхни листчета. Обвивните листчета на кошничките са продълговати до линейни, кафеникави, по края ципести и блестящи. Съцветното легло е голо и леко изпъкнало. Цветовете са много дребни, светложълти. Плодовете са продълговато цилиндрични с хвърчилка от един ред власинки. Цъфти от юни до септември.


Разпространение

Расте по влажни места из цялата страна. Употребяема част. Използува се цялата надземна част (Herba Gnaphalii uliginosi), събрана през лятото по време на цъфтеж. Да не се смесва с другите видове от род Gnaphalium, разпространени у нас, на конто цветните кошнички образуват класовидни или щитовидни съцветия или са единични. Белият смил да не се смесва със свещицата — Filago arvensis L., и други видове от този род, които се различават по това, че обвивните листчета на кошничката са тревисти, гъсто влакнести, а не са ципести и лъскави.


Химичен състав

Растението е богато на каротен (12—53 мг%). Установени са дьбилни вещества, следи от етерично масло, смоли, флавоноиди, фитостероли, следи от алкалоиди и др.


Действие

Установено е благоприятно действие на корените при високо артериално налягане и гръдна жаба и способност на маслените  извлеци  да  ускоряват заздравяването  на  различни видове рани. Приложение. Билката се прилага отдавна в народната медицина, а през последните 50 години навлезе и в научната медицина.


Използува се като средство, улесняващо зарастването на рани (кожни и на стомашната и чревната лигавица), като диуретично, жлъчегонно, нервноуспокояващо, понижаващо артериалното налягане средство и при много други заболявания.



Начин на употреба

Белият смил се използува най-често под формата на отвара, приготвена от 1 супена лъжица ситно нарязана билка, която се някисва за 30 минути в 250 см3 вряща вода. След прецеждане отварата се пие по 1 супена лъжица преди ядене.

Външнo се прилагат спиртно-маслени разтвори за лечение на бавно заздравяващи рани.



Полезна рецепта от бял смил при възпаление на шийката на матката – тук.



Отвара от бял смил при бързо зарастване на счупена кост – тук.



Запарка от бял смил при лечение на хипертонична и язвена болест – тук.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Статии