ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ * БИЛКОЛЕЧЕНИЕ * НАТУРАЛНИ СРЕДСТВА


За правилното събиране, съхраняване и приготвяне на лечебните билки


Пресните билки човек може сам да си набере през ранна пролет, понякога още от края на февруари, та чак до ноември. Някои от тях могат да се намерят даже и през зимата под снежната покривка, ако човек преди това си е забележел местонахождението им (напр. змийското мляко). За през зимата може да се приготви един не твърде голям запас от изсушени билки. За целта ние си ги набавяме в момента на най-голямото им съдържание на лечебни вещества. при ЛИСТАТА - преди и по време на цъфтенето.КОРЕНИТЕ се изравят в ранната пролет или през есента.ПЛОДОВЕТЕ се събират по време на зреенето. При това трябва да се има предвид следното: Берат се само здрави, чисти растения, по които няма паразити! Билките да се събират в слънчеви дни в сухо състояние, когато росата вече е преминала. Цветчетата и листата да не се натискат при събирането и за това да не се използуват найлонови пликчета и чанти! Билките почват да се потят и по-късно при съхненето почерняват.

СПРАВОЧНИК / ТЪРСЕНЕ

Custom Search
Showing posts with label ЖЪЛТА МЪРТВА КОПРИВА (Lamium galeobdolon). Show all posts
Showing posts with label ЖЪЛТА МЪРТВА КОПРИВА (Lamium galeobdolon). Show all posts

Жълта тинтява — Gentiana Iutea L. Петниста тинтява (Gentiana punctata L.) Синя тинтява (Gentiana cruciata L.) Горска тинтява (Gentiana asclepiadea L.)



1.Жълта тинтява — Gentiana Iutea L.
Описание:
Tревисто растение с  корени, достигащи 1 м дължина, отвън са кафяви, а вътре жълтеникави. Едва след третата година растението се развива до 1,5 м високо. Цялото растение е голо (без власинки), синкавозелено. Листата са срещуположни, целокрайни, надлъжно надиплени, с дъговидно жилкуване. Приосновните листа са до 30 см дълги и 15 см широки, с дръжки. Стъбловите листа са по-дребни, с къси дръжки или приседнали, а най-горните са сраснали в основата помежду си. Цветовете са златистожълти, събрани в многоцветни
прешлени в пазвите на най-горните 3—7 двойки листа. Венчето е до 2,5 см дълго, с къса тръбица и 5, по-рядко 6—9 широко разперени, линейни, остри дялове. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна продълговата кутийка.

Разпространение:
Расте по влажни каменливи склонове и скални полянки към горната граница на гората, най-често между 1600 и 2200 м надморска височина.
У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила и Пирин.

Коя част се употребява?
Използува се коренът , който се изважда през есента и веднага се изсушава, за да не ферментира, тъй като съдържа значително количество захари.
Химичен състав. Съдържа около 3% горчиви глнкозиди. Основният гликозид е генциопикрин, който притежава сравнително по-нисък индекс на горчивина.

2.Петниста тинтява (Gentiana punctata L.)


Тя е с жълти цветове, но с множество
по-тъмни точковидни петна по венчето,, което е петразделно, най-много до ¼ от дължината си. Разпространена е нарядко из влажни каменливи места и скални поляни в Централна Стара планина, Рила, Витоша и Пирин. Според проведените у нас изследвания корените на този вид са близо 4 пъти по-горчиви от тези на жълтата тинтява.
В българската народна медицина често се използуват и тинтяви със сини цветове, от които се употребяват предимно стръковете.



3.Синя тинтява (Gentiana cruciata L.)

Цветовете са разположени по няколко в пазвите на продълговати или тясно елипсовидни листа. Венчето е около 2,5 см дълго, на върха четириделно. Разпространена е из храсталаци, горски поляни и по каменливи склонове в планинските области на цялата страна. Този вид е едно от най-популярните растения в нашата народна медицина.

4.Горска тинтява (Gentiana asclepiadea L.)


Тя е до 60 см високо растение с яйцевидно ланцетни листа, на върха постепенно-заострени. Венчето е 4—5 см дълго, на върха петделно. Разпространена е из храсталаци и край горите във всички по-високи планини.

Как действа?
Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Спиртните разтвори са по-силно горчиви, тъй като не всички съставки се извличат с вода.
Билката тонизира цялата храносмилателна система — засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо температуро-понижаващо и глистогонно действие. Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.

При какви заболявания се използва?
Прилага се при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания. От някои народи се използува при ревматизъм, подагра и малария.

Как се употребява?
Прилага се под формата на отвара, приготвена от ½ чаена лъжичка ситно нарязани корени в 1/2 л вода. Приема се по 1 кафена чашка преди ядене. Използуват се и настойки във вино или ракия.
В България са разпространени още 13 вида тинтява, някои от които могат да се използуват вместо жълтата тинтява самостоятелно или в комбинация с други горчиви растения.


Подбел (тussilago farfara)

Подбел - лечебни свойства
Photo source

Описание – растението има тънък, дълъг и разклонен корен

Надземна част – растението има сърцевидни листа, с дълги дръжки,  достигащи 10-20 см в диаметър

Цветове – всяко стебло завършва с цветна кошничка,  достигаща два сантиметра в диаметър. Цъфти от февруари до април.

Къде е разпространен?

Може да се срещне около влажни места , край реки из цялата страна

Коя част се употребява?

Използват се листата и цветните кошнички.

Как действа?

Листата на растението се използват против кашлица и задух. Имат отхрачващо, омекчаващо и противовъзпалително действие.

Какви лечебни свойства има и при какви заболявания се използва?

  • много добре се отразява при лечение на ларингити и остри катари на горните дихателни пътища
  • при бронхити, сухите листа се използват за лечение на  бронхиална астма
  • справя се с възпалителни процеси в белия дроб и стомашно-чревния тракт
  • при възпаление на пикочните пътища
  • при рани, язви и циреи
  • общоукрепващи и тонизиращи свойства

Хвощ - полски

Полски хвощ-употреба
Photo source
Описание-многогодишно тревисто растение, с дълго разклонено коренище, с пролетно и лятно стъбло.Пролетното е с кафяв цвят, неразклонено. Листата образуват възли и изглеждат сраснали.

Къде е разпространен?

Обича влажни места и насипи, но може да се срещне и по ниви и ливади и цялата страна до 1500 метра надморска височина.

Коя част се употребява?

Използва се лятното стъбло , по–точно последните 20 см от върха.Внимание! Не бъркайте полския хвощ с другите разпространени видове в България, някои от които могат да бъдат отровни.

Как действа?

Хвоща има противовъзпалително, запичащо, кръвоспиращо и пикочогонно действие.

Какви лечебни свойства има и при какви заболявания се използва?

Хвоща се използва при :
  • пясък и камъни в бъбреците ( хронични заболявания)
  • високо кръвно налягане, различни видове сърдечни заболявания, отоци
  • ако страдате от чернодробни заболявания-катар на стомаха, инфекции на червата, диария
  • ако страдате от ишиас, ревматизъм, рани, екземи, главоболие
  • засилва имунитета

ЖЪЛТА МЪРТВА КОПРИВА (Lamium galeobdolon)

Това растение носи и наименованията пчелно смукало, глистна коприва и чародейна билка. То расте във влажни гори и канавки, под храсти, край огради и трънаци, по насипища, сенчести влажни места и навсякъде, където расте и копривата. То цъфти през април и май, а в планинските райони и по-късно. Жилавият главен корен пуска изправени нагоре, до 50 см високи, стъбла. Листата са разположени кръстообразно, имат яйцевидна форма и са набраз¬дени, а цветовете са разположени в листните пазви. Събират се листата и цветовете.
Както жълтата, така и бялата мъртва коприва (Lamium album) е едно чудесно лечебно растение. Тя цъфти от май до октомври като бурен край пътища, по сметища и Железопътни земни платна. Събират се листата, но главно цветовете. Чаят от тях помага при тежки коремни и менструални оплаквания, като от него се пият по две чаши дневно. Той действува и кръвопречистващо, оборва безсъние на нервна почва и е ефективно лекар¬ство при различните Женски болести. Коремно болни и млади момичета трябва особено да го ценят.
Цветовете и листата на жълтата мъртва коприва се използуват при подобни оплаквания, особено при болезнено уриниране, пикочоотделителни заболявания, парене при уриниране, тежки бъбречни заболявания и при ексудативен перикардит. Цветовете могат да се употребя¬ват при смущения в храносмилането, при скрофули и кожни обриви. За тази цел се пие паничка чай преди обяд. При язви и разширени вени помагат компреси с отвара от този чай.
Жълтата мъртва коприва се препоръчва много против парализа на мехура у възрастни хора, а освен това и при простудяване на мехура и при възпаление на бъбреците. Баня на половината тяло с прибавка на отвара от това растение действува особено благоприятно.
При нелечимо спаружване и лошо оросяване на бъбреците и при изкуствен бъбрек жълтата мъртва коприва, смесена в равни части с енювче и енчец постига много добри лечебни успехи. При липса на жълта мъртва коприва може да се прибави и бяла мъртва коприва.


ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Запарка на чай:
Една препълнена чаена лъжичка билки само се попарва с 1/4 литър вода и се оставя малко да се изкисва.
Компреси:
препълнени чаени лъжички билки се попарват с 1/2 литър вода и се оставят малко да се изкисват.С отварата се напояват кърпи и с тях се правят топли компреси.
Смесен чай:
Жълта мъртва коприва, енювче и енчец се смесват в равни количес¬тва. Една препълнена чаена лъжичка от тази смес се попарва с 1/4 л вода.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Статии