търсене

Custom Search

ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ * БИЛКОЛЕЧЕНИЕ * НАТУРАЛНИ СРЕДСТВА


За правилното събиране, съхраняване и приготвяне на лечебните билки


Пресните билки човек може сам да си набере през ранна пролет, понякога още от края на февруари, та чак до ноември. Някои от тях могат да се намерят даже и през зимата под снежната покривка, ако човек преди това си е забележел местонахождението им (напр. змийското мляко). За през зимата може да се приготви един не твърде голям запас от изсушени билки. За целта ние си ги набавяме в момента на най-голямото им съдържание на лечебни вещества. при ЛИСТАТА - преди и по време на цъфтенето.КОРЕНИТЕ се изравят в ранната пролет или през есента.ПЛОДОВЕТЕ се събират по време на зреенето. При това трябва да се има предвид следното: Берат се само здрави, чисти растения, по които няма паразити! Билките да се събират в слънчеви дни в сухо състояние, когато росата вече е преминала. Цветчетата и листата да не се натискат при събирането и за това да не се използуват найлонови пликчета и чанти! Билките почват да се потят и по-късно при съхненето почерняват.

Сладник (сладък корен) — Glycyrrhiza glabra L.



Описание
Многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и силно
разклонена коренова система с дълги до няколко метра корени, отвън кафяви, а отвътре лимоненожълти. Стъблата са до 1 м високи, изправени, в горната част разклонени, покрити с дребни точковидни жлезички или шипчета. Листата са с къси дръжки, последователни, 5—20 см дълги, нечифтоперести, с 4 до 8 двойки елипсовидни, яйцевидни до продълговато яйцевидни, целокрайни листчета, 2—4 см дълги, жлезисто влакнести. Цветовете са бледовиолетови, събрани в редки гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на горните листа. Чашката е с пет ланцетни остри зъбчета. Венчето е 8—12 мм дълго. Тичинките са 10,
от които 9 сраснали в тръбица. Плодът е 2—3 см дълъг, линейно продълговат, сплескан боб. Цъфти през юни и юли.

Къде се среща?
Расте по сухи тревисти места в Дунавската равнина (Свищовско, край р. Дунав източно от гр. Никопол, при Сомовит).

Коя част се употребява?
Използуват се корените (Radix Glycyrrhizae, Radix Liquiritiae), обелени от външната кафява кора.

Как действа?
 Билката има омекчаващо, противовъзпалително, отхрачващо,
спазмолитично, капиляроукрепващо и противоязвено действие.

Къде се прилага?
Сладникът намира приложение отдавна както в народната, така и
в научната медицина — при възпаление на дихателните пътища, при възпаление и камъни в бъбреците, при пресипнал глас, при гастрит, хроничен запек и ревматизъм. След като беше установено противоязвеното действие на корените, растението се използува и при язвена болест (деглициризиниран екстракт от корените, съдържащ флавоноидна смес, влиза в състава на някои противоязвени препарати, напр. Caved S, Alcid V). Действието е проучено фармакологично и клинично. Без да се променя киселинността на стомашния сок, се улеснява заздравяването на разранената лигавица. 

Дрогата се прилага и като спазмолитично, капиляроукрепващо и противовъзпалително средство при много заболявания. Тя може да предизвика задръжка на натрий в организма с получаване на отоци, затова не трябва да се прилага дълго и без лекарско наблюдение.

Как се употребява?
Използува се запарка от 1—2 чаени лъжички счукани корени на 250 см3 вряща вода, която се изпива на 3 пъти преди ядене. Нарязаните корени влизат в състава на отхрачващи, слабителни и диуретични
билкови чаеве. Във вид на прах и екстракт билката се използува за приготвяне на лекарствени препарати.

Водна детелина (блатен трилистник, горчивче)— Menyanthes trifoliata L.


Описание
Блатно тревисто растение с дълго, пълзящо, начленено коренище,
дебело 1 —1,5 см. Цветносното безлистно стъбло е високо от 15 до 35 см. Листата с дълги дръжки са прикрепени направо за приповдигащата се част на коренището; петурата им е разделена на 3 обратно яйцевидни или елипсовидни листчета, 3—10 см дълги и 1,5—3 см широки. Съцветието е гроздовидно. Цветовете са бледорозови или бели с петлистна чашка и фуниевидно венче с петделна коронка. Плодът е едногнездна яйцевидна кутийка, разпукваща се на две половинки. Цъфти от юни до август.

Къде расте?
Расте из заблатени места, мочурливи ливади и торфища предимно в планинския и по-рядко във високопланинския пояс на Западните и
Средните Родопи, Рила, Витоша, Западна Стара планина (Петрохан), Южен Пирин (Папазчаир), а също и под 1000 м надморска височина в Самоковско и Станкедимитровско.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Menyanthidis, Folia Trifolli fibrini), събрани в края на цъфтежа с дръжки, не по-дълги от 3 см.

Как действа?
Билката има апетитовъзбуждащо действие. Приписва и се
способността да успокоява централната нервна система.

Къде се прилага?
Съдържащите се в листата горчиви гликозиди определят
приложението на билката като апетитовъзбуждащо, общо-тонизиращо и подобряващо храносмилането средство. Използува се и при захарна болест, подагра, :ревматизъм, глистни и трескави заболявания и др. В животновъдството се прилага против опаразитя-ване и за подобряване на апетита.

Приложение:

Прилага се като запарка. Дозата за 1 ден (приета на 3 пъти
половин час преди ядене) е 2 чаени лъжички билка, залята с 250 см3 вряща вода. Влиза в състава на апетитовъзбуждащи, жлъчегонни и други билкови чаеве.
Като апетитовъзбуждащи, общоукрепващи при пролетна умора и

противоанемични средства се използуват и други растения: глухарче (Taraxacum officinale Weber), синя жлъчка (Cichorium intybus L), лечебна очанка (Euphrasia officinalis L.), бял оман (Inula helenium L.), пчелник (Marrubium vulgare L.).

Бял пелин — Artemisia absinthium L.




Описание:
Сребристосиво тревисто растение със своеобразен приятен аромат
и силно горчив вкус . Стъблото е 40—120 см високо, в горната част разклонено, в основата вдървеняло. Приосновните листа са 2 до 3 пъти пересто разсечени, разположени на дълги дръжки, а стъбловите — двойно пересто разсечени, с къси дръжки до почти приседнали, без ушички при основата си или в зоната на съцветието са триделни до цели. 

Листата от двете страни са покрити със сребристи копринести власинки. Съцветията са сложни метлици, изградени от многобройни едностранни гроздчета, които са съставени от кълбовидни, около 3—4 мм в диаметър, увиснали цветни кошнички. Всички цветове са тръбести, жълти, без чашка, разположени върху влакнесто съцветно легло. Плодът е около 1мм дълъг, кафяв, продълговат, заострен, без хвърчилка или коронка. Цъфти от юли до септември.

Къде се среща?
 Расте по тревисти и каменисти места, из храсталаци и
градини, покрай огради и пътища в цялата страна, главно в равнините и предпланините.

Коя част се употребява?
Използуват се цъфтящите облистенн връхни части (Herba Absinthii), отрязани на около 25 см от върха. Събират се в началото на цъфтежа. Да не се смесва с черния пелин — Artemisia vulgaris L., на който листата отгоре са тъмнозелени, голи, а отдолу бели; цветните кошнички са продълговато елипсовидни, изправени; съцветното легло е голо и цветовете са червеникави.

Как действа?
Пелинът е едно от най-често употребяваните растения в балканската
народна медицина. Използувал го е още Хипократ. Експериментално е доказано, че съдържащите се в растението горчиви вещества (абсинтин) тонизират мускулатурата на храносмилателните органи, увеличават отделянето на храносмилателни сокове и подобряват храносмилането. Съдържащите се в етеричното масло съставки (туйон, тупол и др.) възбуждат централната нервна система подобно на камфората. Хамазуленът има противовъзпалително действие и способността да премахва спазмите на гладкомускулните органи (стомах, бронхи и др.).

При какви заболявания се използва?
Нашата медицина използва широко билката при гастрит и други
възпаления на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания, при лош дъх в устата, при анемия, безсъние, чревни паразити, нередовна менструация, гръдна жаба, бронхиална астма, екземи, рани, ухапвания от насекоми и др. Стръковете се поставят в шкафовете между дрехите за ароматизирането им и срещу молци.

Дрогата намира приложение и при много други заболявания.
Продължителната употреба на билката може да предизвика ато-ничен запек. Тя не трябва да се дава на кърмачки (млякото става горчиво). Не е подходяща при болни с мозъчни кръвоизливи и при язвена болест. Спиртните разтвори от растението, в конто са извлечени туйон, туйол и други вещества, са отровни. Те предизвикват гърчове, храносмилателни, чернодробни и бъбречни увреждания, халюцинации и др. През миналото столетие в Русия са описани отравяния с т.нар. „пелинова водка", протекли с епилептични гърчове.

Как се употребява?
Най-често се прилага извлек, приготвен от 1 чаена лъжичка билка, накисната за 2 часа в 300 см3 вода. Той се приема по 1 кафена
чашка преди обед и вечеря. Използува се и запарка от билката.


Пресечка — Cnicus benedictus L.



Описание:
Едногодишно, силно разклонено, влакнесто растение .
Стъблото е 10—60 см високо с множество приповдигащи се клонки. Листата са продълговати, пересто нарязани, бодливо назъбени, отдолу със силно изпъкнала мрежа от белезникави жилки; приосновните са до 20 см дълги, с дръжки, а стъблените са последователни, постепенно намаляващи по размери и по-слабо нарязани, приседнали, полустъблообхващащи до леко низбягващи; най-горните листа са яйцевидно ланцетни и сближени под съцветията. Цветните кошнички са широко яйцевидни, до 2—3 см в диаметър, разположени единично на върха на стъблото и разклоненията. Външните обвивни листчета на кошничката са яйцевидни, на върха удължени в бодил. Всички цветове са тръбести,
жълти; външните са безплодни, триделни, а вътрешните са двуполови, петделни, с тесни дълги дялове. Плодовете са цилиндрични, надлъжно наребрени, жълтокафяви, 6—8 мм
дълги.

Къде се среща?
Расте по сухи тревисти места. У нас се среща по Черноморското крайбрежие, Странджа, Източни и Средни Родопи, Югоизточна България и южната част на Струмската долина.

Коя част се употребява?

Използуват се стръковете (Herba Cardui benediciti), събрани
по време на цъфтеж заедно с приосновните листа.

Как действа?

Пресечката тонизира функциите на стомаха, възбужда апетита,
засилва жлъчната секреция, подобрява храносмилането. Тя предизвиква изпотяване и понижава температурата при трескави състояния, засилва диурезата. Приписва й се способността да улеснява излъчването на пикочна киселина. Експериментално е установено, че подобрява кръвообращението в някои съдови области, стимулира работата на сърцето, успокоява централната
нервна система.

При какви заболявания се използва?
Дрогата се прилага при безапетитие, лошо храносмилане,
отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, някои бъбречни и трескави състояния. Прилага се също като успокояващо средство при кашлица, астма, невралгични болки, ревматизьм, някои кожни заболявания (бавно заздравяващи рани и др.). Плодчетата се прилагат при запек. Сокът от растението в прясно състояние се използува при ухапване от насекоми.Корените се прилагат при рани, отоци и др.

Как се употребява?
Използува се отвара или запарка от билката (5—10 г на
100 см3 вода), която се изпива на 3 пъти за 1 денонощие. За външна употреба се прилага пресният сок от растението или стръкове, накиснати за 10 дни в бяло вино в съотношение 1:50. Прилага се и отвара от корените.

Синя метличина — Centaurea су anus L.



Описание:
Едногодишно растение , достигащо до височина един метър, с разклонено стъбло, покрито с власинки, които му придават белезникав цвят. Цветовете са сини, събрани в единични цветни кошнички, външните са фуниевидни, а вътрешните са тръбести. Цъфти в началото на лятото.

Къде се среща?
Расте като плевел сред посевите и по тревисти места. Среща се почти в цялата страна.

Коя част се употребява?
 За лечение се използуват само сините цветове , без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка или в сушилни, защото цветовете избледняват при сушене на слънце и загубват терапевтичната си стойност.

Как действа?
Апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, диуретично.

При какви заболявания се използва?
 Препоръчва се при безапетитие, лошо храносмилане, магарешка
кашлица, ангина, възпаление на бъбреците, чернодробни и жлъчни
заболявания, възпаление на очите и др.

Как се употребява?
От цветовете се прави запарка, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 250 см3 вряща вода. След като изстине и се прецеди, запарката се изпива на три пъти преди ядене. Използуват се и течни екстракти с 40°алкохол . Билката се прилага и външно при заболявания на кожата и за промивка при възпаление на очите.

В народната медицина се използуват и други видове метличина, а именно: Centaurea diffusa Lam. и Centaurea stoebe L. — при треска и диария.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Статии