Брoш /Rubia tinctorum/

1.Описание:

Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище, с бодливо стъбло, високо до 1,5 м, дебело около 0,5 см. Листата са ланцетовидни, наредени по стъблото по 4 до 6 в прешлени. Цветовете са жълто-зелени, дребни, събрани по няколко метловидни полусенника. Плодовете на броша са сочни,  с големината на юграхово зърно, в началото червени, а след узряването черни. Коренът е червеникав, дебел около 1 см, с много странични коренчета.

Къде се среща?

Брошът се среща из храсталаците, край дворовете и оградите в Източна и Южна България.

3.Коя част се употребява?

Използват се корените на 3-4 годишни растения, събрани в ранната пролет или през есента, когато надземната част на растението е започнала да увяхва.Сушат се на сянка или в сушилня. Изсушените корени са тъмно-червени или жълто-червени отвън, и яркочервени отвътре, без мирис, със слаб горчив вкус.

4.Как действа?

Брошът има диуретично действие и участва в обмяната на фосфатите – намира приложение при лечение на камъни в бъбреците и пикочния мехур (оксалати и фосфати) и като помощно средство при рахит и доброкачествена анемия.

5.Къде се прилага и какво лекува?

-лечение на камъни в бъбреците и пикочния мехур, при възпаление на пикочните пътища, при болести на далака, при закъсняваща менструация, при нощно напикаване, като помощно средство при рахит и доброкачествена анемия, при шипове, абсцеси, при жълтеница, подобрява образуването на костите, подпомага изхвърлянето на течности от организма, при костна туберколоза

Извлекът с билката брош, който ще ви помогне да изхвърлите камъчетата от пикочния мехур или бъбреците.   Рецепта – тук.

Отвара от брош – тук.

Пресечка — Cnicus benedictus L.

Описание:

Едногодишно, силно разклонено, влакнесто растение .

Стъблото е 10—60 см високо с множество приповдигащи се клонки. Листата са продълговати, пересто нарязани, бодливо назъбени, отдолу със силно изпъкнала мрежа от белезникави жилки; приосновните са до 20 см дълги, с дръжки, а стъблените са последователни, постепенно намаляващи по размери и по-слабо нарязани, приседнали, полустъблообхващащи до леко низбягващи; най-горните листа са яйцевидно ланцетни и сближени под съцветията. Цветните кошнички са широко яйцевидни, до 2—3 см в диаметър, разположени единично на върха на стъблото и разклоненията. Външните обвивни листчета на кошничката са яйцевидни, на върха удължени в бодил. Всички цветове са тръбести,

жълти; външните са безплодни, триделни, а вътрешните са двуполови, петделни, с тесни дълги дялове. Плодовете са цилиндрични, надлъжно наребрени, жълтокафяви, 6—8 мм

дълги.

Къде се среща?

Расте по сухи тревисти места. У нас се среща по Черноморското крайбрежие, Странджа, Източни и Средни Родопи, Югоизточна България и южната част на Струмската долина.

Коя част се употребява?

Използуват се стръковете (Herba Cardui benediciti), събрани

по време на цъфтеж заедно с приосновните листа.

Как действа?

Пресечката тонизира функциите на стомаха, възбужда апетита,

засилва жлъчната секреция, подобрява храносмилането. Тя предизвиква изпотяване и понижава температурата при трескави състояния, засилва диурезата. Приписва й се способността да улеснява излъчването на пикочна киселина. Експериментално е установено, че подобрява кръвообращението в някои съдови области, стимулира работата на сърцето, успокоява централната

нервна система.

При какви заболявания се използва?

Дрогата се прилага при безапетитие, лошо храносмилане,

отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, някои бъбречни и трескави състояния. Прилага се също като успокояващо средство при кашлица, астма, невралгични болки, ревматизьм, някои кожни заболявания (бавно заздравяващи рани и др.). Плодчетата се прилагат при запек. Сокът от растението в прясно състояние се използува при ухапване от насекоми.Корените се прилагат при рани, отоци и др.

Как се употребява?

Използува се отвара или запарка от билката (5—10 г на

100 см3 вода), която се изпива на 3 пъти за 1 денонощие. За външна употреба се прилага пресният сок от растението или стръкове, накиснати за 10 дни в бяло вино в съотношение 1:50. Прилага се и отвара от корените.

Синя метличина — Centaurea су anus L.

Описание:

Едногодишно растение , достигащо до височина един метър, с разклонено стъбло, покрито с власинки, които му придават белезникав цвят. Цветовете са сини, събрани в единични цветни кошнички, външните са фуниевидни, а вътрешните са тръбести. Цъфти в началото на лятото.

Къде се среща?

Расте като плевел сред посевите и по тревисти места. Среща се почти в цялата страна.

Коя част се употребява?

 За лечение се използуват само сините цветове , без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка или в сушилни, защото цветовете избледняват при сушене на слънце и загубват терапевтичната си стойност.

Как действа?

Апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, диуретично.

При какви заболявания се използва?

 Препоръчва се при безапетитие, лошо храносмилане, магарешка

кашлица, ангина, възпаление на бъбреците, чернодробни и жлъчни

заболявания, възпаление на очите и др.

Как се употребява?

От цветовете се прави запарка, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 250 см3 вряща вода. След като изстине и се прецеди, запарката се изпива на три пъти преди ядене. Използуват се и течни екстракти с 40°алкохол . Билката се прилага и външно при заболявания на кожата и за промивка при възпаление на очите.

В народната медицина се използуват и други видове метличина, а именно: Centaurea diffusa Lam. и Centaurea stoebe L. — при треска и диария.

АИР /Сабловиден папур/ (Acorus calamus)

Това водно растение се среща най-често по изкуствени и естествени езера и по бреговете на тихи води. В бреговата кал лежи водоравно пълзящият главен корен, от който нагоре избуяват множество мечовидни листа, достигащи един метър височина. Сплесканият ствол носи в средата си един конусовиден, зеленикав до кафеникаво жълт, кочан. Коренът е дебел колкото палец, достига един метър дължина и в прясно състояние има пикантен горчив вкус. Изсушен, той е по-благ. Събира се в ранна пролет или късна есен.
Коренът на аира се употребява не само заради укрепващото му действие при обща слабост на храносмилателните органи, при стомашни и чревни газове, както и при пристъпи на колики, но той помага отлично и при заболявания на жлезите и подагра. Коренът допринася страшно много за затоплянето и прочистването от слуз на флегма¬тични стомах и черва. Той може да се препоръча както при леност на обмяната на веществата и червата, така и при малокръвие и водянка. Извънредно мършави хора, които са загубили теглото си не от липса на добра храна, трябва да пият чай от корените на аира и от време на време да правят бани на цялото тяло с прибавка на аир. Аирът премахва безапетитие, помага при увреждания на бъбреците и е добро средство за прочистване на цялото тяло. 

Чаят помага даже при непоносимост към зърнени храни у децата, която напоследък все по-често се среща.
Дъвкан бавно, изсушеният корен може да доведе до отвикване от пушенето. Слаби очи се подсилват, когато затворени, клепачите често пъти се мажат с прясно изцеден сок от корените на аира. Сокът се оставя няколко минути да подействува и след това клепачите се измиват със студена вода.
Много пъти при подутини от измръзване и други видове измръзвания съм помагала с топли бани от аир. Корените се слагат да пренощуват в студена вода и на следващия ден се кипват. После се оставят пет минути да покиснат. След това в малко поохладената, не много гореща, отвара болните места се киснат 20 минути. Тя може да се претопля и до четири пъти използува. Тези бани помагат и при студени ръце и крака, но в този случай те трябва да се взимат горещи, колкото издържи човек.
Един 36-годишен мъж не можел да се възстанови след отстраняването на тумор на черния дроб. През четири-пет седмици той вдигал висока температура и се наложило от Линц да го прехвърлят в една виенска клиника. Загрижена и безпомощна, тъща му ми разказа за безнадеждното му заболяване.
Той вече имаше чревни туберкули, които предизвикваха високата температура. И тук помогна коренът от аир. От само себе си се разбира, че при такива тежки заболявания чаят трябва да се пие в продължение на няколко седмици, ако не и месеци.

При един излет от Вайсенбахтал към Посталм срещнах едно семейство от Бад Ишл, което, с тежки раници на гърба, слизаше надолу от планината. Двамата искаха да прекарат няколко безгрижни дни в една хижа. На едно от местата за почивка се присъединих към тях и научих следното: Високият 1,85 м мъж, надхвърлил петдесетте, започнал преди една година да слабее все повече и повече, без да знае причината за заболяването си. Когато вече тежал само 48 кг, той влязъл с придружаващата го медицинска сестра в амбулаторията на лекуващия го лекар, който в този момент говорел по телефона с друг лекар, и чул следното: "Сега ще ви пратя най-безнадеждния си пациент с рак на белите дробове!” Така човекът неволно узнал диагнозата на заболяването си. След това някой го посъветвал да дъвче усилено корен от аир, за да се откаже същевременно и от цигарите, а сутрин и вечер да пие чай от бял равнец. Постепенно теглото му започнало да се повишава и тъй като той се чувствувал по-добре, не отишъл повече на лекар. Едва след половин година той се появил В амбулаторията на лекуващия лекар. Същият скочил от бюрото си и, загубил ума и дума, заразглеждал човека пред себе си, за когото той отдавна смятал, че е под земята. "Какво направихте?" било всичко, което той могъл да каже. "Дъвках корени от аир и пих корени от бял равнец." "Корени от аир ли? Къде може да ги намери човек?" "Въобще не е нужно да се търсят, г-н главен лекар, те се купуват във всеки билков магазин срещу няколко шилинга!" Този човек тогава беше вече възстановил предишното си тегло от 86 кг и след половин година, с препълнена раница на гърба, беше предприел похода, на който се запознах с него.
Всеки път, когато премислям този случай, когато го споменавам в докладите си или както сега го разказвам на вас, той ми изглежда като божествено провидение и аз съм дълбоко развълнувана.
Майка ми беше тежко болна - червата бяха в ужасно състояние и един ден лекарят ми каза, че трябва да съм готова за най-лошото: било рак на червата. Това беше във времето, когато все още малко се бях занимавала с лечебни билки, макар че и тогава все посягах към естественото и никога не взимах лекарства. Съобщението на лекаря направо ме порази - през деня почти не бях в състояние да си върша работата. Противно на навика ми (моят ден започва в шест часа сутринта и свършва най-често в единадесет вечерта), веднага след осем часа вечерта си легнах. Тъкмо си мислех за безнадеждното положение на майка ми, когато вратата се отбори. Влезе мъжът ми, сложи малък транзистор до мен и каза: "За да не си съвсем сама!" Малко след това по радиото се чу глас: "Говори домашният лекар. С корен от аир се лекува всяко стомашно и чревно смущение - било то упорито, старо или злокачествено. Взима се чашка студена вода, в нея се сипва равна чаена лъжичка с корен от аир и се оставя да пренощува. На сутринта тя леко се затопля, прецежда се и от нея се пие по една глътка преди и след всяко ядене. На ден това прави шест глътки, повече не бива да се пие. Преди всяка употреба чаят трябва да се затопля на водна баня. Това лечение важи за целия стомашно-чревен тракт, в това число черен дроб, жлъчка, далак и панкреатична жлеза." Извънредно щастлива разказах на следващата сутрин на майка ми за чутото, но тя махна с ръка и каза примиренчески: "На мен вече никой и нищо не може да ми помогне!” Все пак аз купих корен от аир и го приложих по следния начин. Направо е чудо, казвам ви, че само след 14 дни всичките оплаквания на майка ми изчезнаха. Всяка седмица тя качваше по 400 г, след като преди това беше силно измършавяла. Покрай тази история аз постепенно навлязох в билколечението и вече можех да помагам в множество безнадеждни случаи. Специално коренът от аир непрекъснато води до смайващи успехи.
При липса или пък излишък на стомашна киселина коренът от аир регулира и двата случая.
Една жена от Форарлберг страдала в продължение на две години от болки в стомаха и не можела да издържи и ден без хапчета. Вслушвайки се в съвета ми, тя почна да пие по шест глътки чай от корен от аир и след три дни болките изчезнаха и не се появиха вече.

Друга жена от Долна Австрия страдала години наред от язва на дванадесетопръстника. Тя трябвало непрекъснато да взима медикаменти, за да издържа болките. Не понасяла твърда храна, а и нямала никакъв апетит. Научавайки за корена от аир, тя започнала всеки ден да взима препоръчаните шест глътки, вследствие на което болките почнали да затихват и след пет седмици напълно изчезнали, жената си възвърнала апетита и можела като другите членове на семейството да яде здрава домашна гозба.
Възрастен духовник страдал дълги години от диария и вече се бил примирил с мисълта, че това зло няма да го остави на мира. Следвайки статиите ми, той почнал да пие всеки ден по шест глътки чай от корен от аир. След кратко време червото се оправило.
Малко момченце, което въпреки строгата диета имало постоянно диария, се отървало от нея след шест глътки чай от корен от аир. То отново имало апетит и даже наддало няколко килограма. Майката е извънредно щастлива.
Един мъж страдал в продължение на десет години от диария, съпроводена с кървене, която се явявала по 30-40 пъти на ден. Приятелят му ми разказа, как някога жизненият, весел човек се превърнал в мрачен страдалец. Всичко, което той пробвал през тези години, ударило на камък. Сравнително млад, той вече бил пенсиониран по болест. Около великден той започна, първоначално твърде недоверчиво, с шестте глътки чай от корен от аир, като наред с това пиеше и по две чаши запарен чай от невен. Изненадата ми бе голяма, когато жена му ми писа, че от началото на юни същата година той отново почнал работа.

ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Приготвяне на чай:
Пресен сок:
Прибавка за баня за цялото тяло:
от корен от аир се приготвя само с накисване в студена вода. Равна кафеена лъжичка с корен от аир се сипва в 1/4 литър вода и се оставя да пренощува. На сутринта леко се претопля и след това се прецежда. Преди употреба чаят се затопля на бодна баня.
Пресни корени се изчистват добре и още влажни се изстискват в сокоизстисквачката.
Около 200 г корени от аир се накисват в 5 литра студена вода и се оставят да пренощуват. На следващия ден водата се кипва и се оставя малко да престои. Това се прибавя към водата във ваната (виж и "Бани на цялото тяло" в "Обща част").