Описание:
Сребристосиво тревисто растение със своеобразен приятен аромат
и силно горчив вкус . Стъблото е 40—120 см високо, в горната
част разклонено, в основата вдървеняло. Приосновните листа са 2 до 3 пъти пересто
разсечени, разположени на дълги дръжки, а стъбловите — двойно пересто разсечени,
с къси дръжки до почти приседнали, без ушички при основата си или в зоната на съцветието
са триделни до цели.
Листата от двете страни са покрити със сребристи копринести
власинки. Съцветията са сложни метлици, изградени от многобройни едностранни гроздчета,
които са съставени от кълбовидни, около 3—4 мм в диаметър, увиснали цветни кошнички.
Всички цветове са тръбести, жълти, без чашка, разположени върху влакнесто съцветно
легло. Плодът е около 1мм дълъг, кафяв, продълговат, заострен, без хвърчилка или коронка.
Цъфти от юли до септември.
Къде се
среща?
Расте по тревисти и каменисти
места, из храсталаци и
градини, покрай огради и пътища в цялата страна, главно в равнините
и предпланините.
Коя
част се употребява?
Използуват се цъфтящите облистенн връхни части (Herba Absinthii),
отрязани на около 25 см от върха. Събират се в началото на цъфтежа. Да не се смесва
с черния пелин — Artemisia vulgaris L., на който листата отгоре са тъмнозелени,
голи, а отдолу бели; цветните кошнички са продълговато елипсовидни, изправени; съцветното легло е голо и цветовете са
червеникави.
Как
действа?
Пелинът е едно от най-често употребяваните растения в балканската
народна медицина. Използувал го е още Хипократ. Експериментално
е доказано, че съдържащите се в растението горчиви вещества (абсинтин) тонизират
мускулатурата на храносмилателните органи, увеличават отделянето на храносмилателни
сокове и подобряват храносмилането. Съдържащите се в етеричното масло съставки (туйон,
тупол и др.) възбуждат централната нервна система подобно на камфората. Хамазуленът
има противовъзпалително действие и способността да премахва спазмите на гладкомускулните
органи (стомах, бронхи и др.).
При
какви заболявания се използва?
Нашата медицина използва широко билката при гастрит и други
възпаления на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания, при
лош дъх в устата, при анемия, безсъние, чревни паразити, нередовна менструация,
гръдна жаба, бронхиална астма, екземи, рани, ухапвания от насекоми и др. Стръковете
се поставят в шкафовете между дрехите за ароматизирането им и срещу молци.
Дрогата намира приложение и при много други заболявания.
Продължителната употреба на билката може да предизвика ато-ничен
запек. Тя не трябва да се дава на кърмачки (млякото става горчиво). Не е подходяща
при болни с мозъчни кръвоизливи и при язвена болест. Спиртните разтвори от растението,
в конто са извлечени туйон, туйол и други вещества, са отровни. Те предизвикват
гърчове, храносмилателни, чернодробни и бъбречни увреждания, халюцинации и др. През миналото столетие в Русия са описани отравяния
с т.нар. „пелинова водка", протекли с епилептични гърчове.
Как се
употребява?
Най-често се прилага извлек, приготвен от 1 чаена лъжичка билка,
накисната за 2 часа в 300 см3 вода. Той се приема по 1 кафена
чашка преди обед и вечеря. Използува се и запарка от билката.
