ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ * БИЛКОЛЕЧЕНИЕ * НАТУРАЛНИ СРЕДСТВА


За правилното събиране, съхраняване и приготвяне на лечебните билки


Пресните билки човек може сам да си набере през ранна пролет, понякога още от края на февруари, та чак до ноември. Някои от тях могат да се намерят даже и през зимата под снежната покривка, ако човек преди това си е забележел местонахождението им (напр. змийското мляко). За през зимата може да се приготви един не твърде голям запас от изсушени билки. За целта ние си ги набавяме в момента на най-голямото им съдържание на лечебни вещества. при ЛИСТАТА - преди и по време на цъфтенето.КОРЕНИТЕ се изравят в ранната пролет или през есента.ПЛОДОВЕТЕ се събират по време на зреенето. При това трябва да се има предвид следното: Берат се само здрави, чисти растения, по които няма паразити! Билките да се събират в слънчеви дни в сухо състояние, когато росата вече е преминала. Цветчетата и листата да не се натискат при събирането и за това да не се използуват найлонови пликчета и чанти! Билките почват да се потят и по-късно при съхненето почерняват.

СПРАВОЧНИК / ТЪРСЕНЕ

Custom Search

ОСТРОЛИСТ ЖИЛОВЛЕК (Plantago ianceolata)

От голямото изобилие на лечебни растения следващото, което изваждам, изглежда е било разпространено в миналото също толкова, колко¬то и днес и се е радвало на много добро име. Жиловлекът е бил владетелят на пътищата и расте още от първобитно време за дар на хората. В една англо-саксонска благословия, която е в ръкопис и вероятно от XI век, се говори за девет растения, между които и за жиловлека:
Ти, Жиловлече -
майка на растенията, на всички ти устоя
отворено на изток и и съпротиви се.
мощно в същността си:
Съпротиви се и на отровата
Върху теб скърцат каруци, и на заразата.
Върху теб яздят жени, и на злината,
по теб минават невести която се носи по земята!"
и пръхтят млади бици.
Днес е както едно време: злото се носи по земята и ние имаме нужда от лековити растения, какъвто е силно възхваляваният във всички билкарски книги остролист жиловлек, за да можем да се възпротивим на това зло.
Неговият сродник широколистият жиловлек (Plantago major) не му отстъпва по нищо и се [прилага по същия начин. Двата вида растат по всички полски пътища и слогове, в канавки и по влажни не обработваеми земи и могат да се видят практически из целия свят.
Жиловлекът се прилага на първо място против всякакви заболявания на дихателните органи, особено при силно затлачване с храчки, кашлица, коклюш, белодробна астма, та даже при белодробна туберкулоза. Швейцарският пастор Кюнцле, самобитният природолечител и познавач на голямата лечебна сила на нашите растения, пише: "Приложение намира целият жиловлек във всичките видове, заедно с корена, листата, цветовете и семената. Той прочиства, както никоя друга билка кръвта, белия дроб и стомаха и поради това е много полезен за хора с малко или лоша кръв, слаби бели дробове и бъбреци, блед вид и получават обриви, пъпки, лишеи или пък покашлюват леко, преграк¬нали са и са все слаби като клечки, колкото и да ядат. Той спомага за заякването на хилави деца, които въпреки доброто хранене изостават в развитието си."
Аз самата съм помагала неведнъж с остролист жиловлек и мащерка, смесени в равни части, при белодробна и бронхиална астма (виж "Видове Приложения”). Тази запарка на чай се препоръчва много и при болки в черния дроб и мехура. При бронхит, белодробна и бронхиална астма страхотно въздействие оказва приготвеният по следния начин чай: чаша (чаена) студена вода с резенче лимон (ако той е пръскан, тогава без кората) и препълнена чаена лъжичка кафяв небет-шекер се кипват, оставят се четири-пет пъти да възврат, свалят се от печката и едва тогава се прибавя препълнена лъжичка от чаената смес. Тя се оставя половин минута да се изкисва. При тежки случаи трябва по четири-пет пъти на ден да се приготвя пресен чай. Той се пие на глътки и топъл, колкото може да издържи човек.
Както може да се прочете в стари билкарски книги, семето на жиловлека помага против образуването на камъни, когато от него се взимат по осем грама на ден. Към това се пие и чай от жиловлек! Сироп от остролист жиловлек прочиства кръвта от всички наслоени и болестотворни вещества. Той би трябвало да се използува като истинско лечение, като всеки ден преди всяко ядене от него се взима: по една супена лъжица, а децата по една чаена лъжичка (приготвянето на сиропа виж при "Видове приложения").
По селата хората знаят, че от край време жиловлекът е предпочитан лек за рани. Когато веднъж един селянин се нарани на полето силно с един инструмент, за мое най-голямо учудване той откъсна пресни листа от остролист жиловлек, смачка ги и ги наложи върху раната си. И въпреки че листата не бяха мити, тя не се възпали. Стрити, пресните листа помагат при одрасквания, срязвания, ужилване от оса, та даже и при ухапвания от побеснели кучета, отровни животни и змии, като при последните случаи те се използуват като импровизиращо средство за първа помощ, когато в момента няма лекар. В една стара билкарска книга пише следното: "когато някоя крастава жаба бъде ухапана от паяк, тя бързо се отправя към жиловлека - той помага.”
Стрити между ръцете пресни листа, с малко сол към тях и наложени върху гърлото, лекуват гуша. Листа от жиловлек. сложени в обувките, премахнат появилите се от ходене или при излети мехури. Всяка, била тя и злокачествена, язва изчезва, когато се лекува с пресни стрити листа! Наложени върху засегнатите места, листата помагат и при злокачествени заболявания на жлези¬те. В тези случаи обаче е добре да се накисне и пресен майоран (при спешни случаи може да се вземе да изсушен) в дървено масло. Майоранът се сипва в бутилка, отгоре се налива маслото и тя се оставя 10 дни да престои на някое топло място. С добитото по този начин майораново масло се мажат се заболелите жлези, отгоре се слагат стрити листа от Жиловлек и мястото се омотава с кърпа. След кратко време настъпва подобрение.
При един мой доклад е енорийската църква в Линц споменах, че стритите листа от Жиловлек могат да излекуват всяка рана, та била тя и десетгодишна. Когато пет месеца по-късно говорех в залата на църковното училище В Линц, една жена взе думата: "Когато вие разказвахте, че листата от жиловлек можели да излекуват всяка рана, колкото и стара да е тя. аз много не повярвах на това. От 17 години съседката ми беше с отворено ходило и поради това от доста време вече не можеше щ излиза от вкъщи. Още на следващия ден след вашата беседа, аз занесох листата и ги наложих върху болния крак, както вие бяхте обяснили. Трябва да оттегля съмненията си: За всеобщо наше учудвам раната се затвори бързо и през последните пет месеца вече не се отвори"
Друг един пример: Един инвалид от войната с протеза на крака бе получил от продължилата дълга лятна горещина отворени места по ампутирания крак. Те не могли да заздравеят нито с мехлем* и облъчвания, нито с инжекции. Когато обаче той си наложи жиловлек за една нощ раните се затворих! и човекът можеше отново да си върши обичайната работа.
Самата аз можах веднъж да си помогна бързо с пресен сок от остролист жиловлек. Преди десет години едногодишният ми тогава внук, когото носех на ръце, от чиста лудория ме захапа по лявата буза, над ъгълчето на устата. В продължение на няколко дни мястото на ухапването предизвикваше остри болки. От време на време намазвах болезненото място с билкова есенция от остролист жиловлек. Притеснявах се, че един ден може да се появи злокачествено удебеляване. В края на април посетихме с мъжа ми едно заседание във фрайщат. Съвсем ненадейно напипах на старото място на ухапването твърдо израстъче с големината на грахово зърно, което се бе образувало през нощта. Веднага набрах от ливадата шепа листа от остролист жиловлек. Стривах ги между показалеца и палец и често пъти намазвах мястото. Вечерта удебеляването се усещаше съвсем слабо, а на сутринта за наша радост, то бе напълно изчезнало. Ето че пастор Кнайп не преувеличава, като твърди, че за всяка болест е пораснала билка. Колкото повече се задълбочавам в билколечението, толкова по-големи чудеса преживявам. Всяка година умират много хора по мъчителен начин от ракови язви, макар че против тях има лечебни билки. А колко по-здрави и по-жизнерадостни бихме могли всички ние да бъдем, ако проявявахме по-голямо разбиране към тях. В очите на непросветените те са просто плевели. Започ¬нете да се занимавате с билките и всичките ви оплаквания постепенно ще изчезнат.
Тези мои редове трябва да вдъхнат кураж и утеха и на всички стари хора, които от години страдат от отворени ходила. Чрез налагане на листа от жиловлек и техните рани скоро ще се затворят и заздравеят. Тук възрастта няма никакво значение. Ако наред с това е налице и силен оток, тогава краката се киснат в студен екстракт от слез или в отвара от хвощ. След банята раните се намазват по края с мехлем от невен (виж "Видове приложения” при "Невен"). Листата от жиловлек се препоръчват горещо и при тромбози.
Тези примери показват ясно, че човек може да се осланя на Божията аптека даже и да е отписан вече от лекарите.


ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Запарка на чай:
Една препълнена чаена лъжичка с листа от жиловлек самосе попарва с 1/4 литър вода и се оставя малко да се изкисва в нея.
Смесен чай:
Една препълнена чаена лъжичка смес от жиловлекови листа и мащерка в равни части се попарва с 1/4 литър Вода (виж съответното място в текста).
Налагане с листа:
Пресни листа от остролист и широколист жиловлек се измиват, с точилката се стриват на каша и се налагат.
Сироп първи вид:
Четири препълнени шепи с измити листа от жиловлек се прекарват през месомелачка. Към получената каша се прибавя малко вода (за да не се захвана), 300 г не рафинирана захар и 250 г пчелен мед. Цялото това нещо се слага на слаб огън и се бърка постоянно, докато заври и се образува гъста течност. Тя се сипва в бурканчета и се съхранява в хладилника.
Сироп втори вид:
Измитите листа се слагат на слоеве с не рафинирана захар в буркан за туршия и се притискат здраво. Масата улегва. През следващите дни слоевете се повтарят, докато бурканът се напълни.
На тихо място в градината се изравя дупка и в нея се слага завитият с три-четири пласта пергамент буркан. Върху него се слага дъска и тя се притиска с камък. Всичко това се покрива с пръст. Дъската и камъкът обаче трябва да се виждат. Чрез равномерната топлина на земята захарта и листата ферментират на сироп. След около три месеца бурканът се изравя, сиропът се изцежда в сокоизстисквачка (не през кърпа), кипва се веднъж хубаво и след това се пълни в добре затварящи се стъкленици.
Който не може да извърши този вид ферментация, слага буркана да стои на слънце или близо до печката, докато сиропът се утаи на дъното. И в този случай обаче сиропът трябва да се кипне.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Статии