От голямото изобилие на лечебни растения следващото, което изваждам, изглежда е било разпространено в миналото също толкова, колко¬то и днес и се е радвало на много добро име. Жиловлекът е бил владетелят на пътищата и расте още от първобитно време за дар на хората. В една англо-саксонска благословия, която е в ръкопис и вероятно от XI век, се говори за девет растения, между които и за жиловлека:
Ти, Жиловлече -
майка на растенията, на всички ти устоя
отворено на изток и и съпротиви се.
мощно в същността си:
Съпротиви се и на отровата
Върху теб скърцат каруци, и на заразата.
Върху теб яздят жени, и на злината,
по теб минават невести която се носи по земята!"
и пръхтят млади бици.
Днес е както едно време: злото се носи по земята и ние имаме нужда от лековити растения, какъвто е силно възхваляваният във всички билкарски книги остролист жиловлек, за да можем да се възпротивим на това зло.
Неговият сродник широколистият жиловлек (Plantago major) не му отстъпва по нищо и се [прилага по същия начин. Двата вида растат по всички полски пътища и слогове, в канавки и по влажни не обработваеми земи и могат да се видят практически из целия свят.
Жиловлекът се прилага на първо място против всякакви заболявания на дихателните органи, особено при силно затлачване с храчки, кашлица, коклюш, белодробна астма, та даже при белодробна туберкулоза. Швейцарският пастор Кюнцле, самобитният природолечител и познавач на голямата лечебна сила на нашите растения, пише: "Приложение намира целият жиловлек във всичките видове, заедно с корена, листата, цветовете и семената. Той прочиства, както никоя друга билка кръвта, белия дроб и стомаха и поради това е много полезен за хора с малко или лоша кръв, слаби бели дробове и бъбреци, блед вид и получават обриви, пъпки, лишеи или пък покашлюват леко, преграк¬нали са и са все слаби като клечки, колкото и да ядат. Той спомага за заякването на хилави деца, които въпреки доброто хранене изостават в развитието си."
Аз самата съм помагала неведнъж с остролист жиловлек и мащерка, смесени в равни части, при белодробна и бронхиална астма (виж "Видове Приложения”). Тази запарка на чай се препоръчва много и при болки в черния дроб и мехура. При бронхит, белодробна и бронхиална астма страхотно въздействие оказва приготвеният по следния начин чай: чаша (чаена) студена вода с резенче лимон (ако той е пръскан, тогава без кората) и препълнена чаена лъжичка кафяв небет-шекер се кипват, оставят се четири-пет пъти да възврат, свалят се от печката и едва тогава се прибавя препълнена лъжичка от чаената смес. Тя се оставя половин минута да се изкисва. При тежки случаи трябва по четири-пет пъти на ден да се приготвя пресен чай. Той се пие на глътки и топъл, колкото може да издържи човек.
Както може да се прочете в стари билкарски книги, семето на жиловлека помага против образуването на камъни, когато от него се взимат по осем грама на ден. Към това се пие и чай от жиловлек! Сироп от остролист жиловлек прочиства кръвта от всички наслоени и болестотворни вещества. Той би трябвало да се използува като истинско лечение, като всеки ден преди всяко ядене от него се взима: по една супена лъжица, а децата по една чаена лъжичка (приготвянето на сиропа виж при "Видове приложения").
По селата хората знаят, че от край време жиловлекът е предпочитан лек за рани. Когато веднъж един селянин се нарани на полето силно с един инструмент, за мое най-голямо учудване той откъсна пресни листа от остролист жиловлек, смачка ги и ги наложи върху раната си. И въпреки че листата не бяха мити, тя не се възпали. Стрити, пресните листа помагат при одрасквания, срязвания, ужилване от оса, та даже и при ухапвания от побеснели кучета, отровни животни и змии, като при последните случаи те се използуват като импровизиращо средство за първа помощ, когато в момента няма лекар. В една стара билкарска книга пише следното: "когато някоя крастава жаба бъде ухапана от паяк, тя бързо се отправя към жиловлека - той помага.”
Стрити между ръцете пресни листа, с малко сол към тях и наложени върху гърлото, лекуват гуша. Листа от жиловлек. сложени в обувките, премахнат появилите се от ходене или при излети мехури. Всяка, била тя и злокачествена, язва изчезва, когато се лекува с пресни стрити листа! Наложени върху засегнатите места, листата помагат и при злокачествени заболявания на жлези¬те. В тези случаи обаче е добре да се накисне и пресен майоран (при спешни случаи може да се вземе да изсушен) в дървено масло. Майоранът се сипва в бутилка, отгоре се налива маслото и тя се оставя 10 дни да престои на някое топло място. С добитото по този начин майораново масло се мажат се заболелите жлези, отгоре се слагат стрити листа от Жиловлек и мястото се омотава с кърпа. След кратко време настъпва подобрение.
При един мой доклад е енорийската църква в Линц споменах, че стритите листа от Жиловлек могат да излекуват всяка рана, та била тя и десетгодишна. Когато пет месеца по-късно говорех в залата на църковното училище В Линц, една жена взе думата: "Когато вие разказвахте, че листата от жиловлек можели да излекуват всяка рана, колкото и стара да е тя. аз много не повярвах на това. От 17 години съседката ми беше с отворено ходило и поради това от доста време вече не можеше щ излиза от вкъщи. Още на следващия ден след вашата беседа, аз занесох листата и ги наложих върху болния крак, както вие бяхте обяснили. Трябва да оттегля съмненията си: За всеобщо наше учудвам раната се затвори бързо и през последните пет месеца вече не се отвори"
Друг един пример: Един инвалид от войната с протеза на крака бе получил от продължилата дълга лятна горещина отворени места по ампутирания крак. Те не могли да заздравеят нито с мехлем* и облъчвания, нито с инжекции. Когато обаче той си наложи жиловлек за една нощ раните се затворих! и човекът можеше отново да си върши обичайната работа.
Самата аз можах веднъж да си помогна бързо с пресен сок от остролист жиловлек. Преди десет години едногодишният ми тогава внук, когото носех на ръце, от чиста лудория ме захапа по лявата буза, над ъгълчето на устата. В продължение на няколко дни мястото на ухапването предизвикваше остри болки. От време на време намазвах болезненото място с билкова есенция от остролист жиловлек. Притеснявах се, че един ден може да се появи злокачествено удебеляване. В края на април посетихме с мъжа ми едно заседание във фрайщат. Съвсем ненадейно напипах на старото място на ухапването твърдо израстъче с големината на грахово зърно, което се бе образувало през нощта. Веднага набрах от ливадата шепа листа от остролист жиловлек. Стривах ги между показалеца и палец и често пъти намазвах мястото. Вечерта удебеляването се усещаше съвсем слабо, а на сутринта за наша радост, то бе напълно изчезнало. Ето че пастор Кнайп не преувеличава, като твърди, че за всяка болест е пораснала билка. Колкото повече се задълбочавам в билколечението, толкова по-големи чудеса преживявам. Всяка година умират много хора по мъчителен начин от ракови язви, макар че против тях има лечебни билки. А колко по-здрави и по-жизнерадостни бихме могли всички ние да бъдем, ако проявявахме по-голямо разбиране към тях. В очите на непросветените те са просто плевели. Започ¬нете да се занимавате с билките и всичките ви оплаквания постепенно ще изчезнат.
Тези мои редове трябва да вдъхнат кураж и утеха и на всички стари хора, които от години страдат от отворени ходила. Чрез налагане на листа от жиловлек и техните рани скоро ще се затворят и заздравеят. Тук възрастта няма никакво значение. Ако наред с това е налице и силен оток, тогава краката се киснат в студен екстракт от слез или в отвара от хвощ. След банята раните се намазват по края с мехлем от невен (виж "Видове приложения” при "Невен"). Листата от жиловлек се препоръчват горещо и при тромбози.
Тези примери показват ясно, че човек може да се осланя на Божията аптека даже и да е отписан вече от лекарите.
ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Запарка на чай:
Една препълнена чаена лъжичка с листа от жиловлек самосе попарва с 1/4 литър вода и се оставя малко да се изкисва в нея.
Смесен чай:
Една препълнена чаена лъжичка смес от жиловлекови листа и мащерка в равни части се попарва с 1/4 литър Вода (виж съответното място в текста).
Налагане с листа:
Пресни листа от остролист и широколист жиловлек се измиват, с точилката се стриват на каша и се налагат.
Сироп първи вид:
Четири препълнени шепи с измити листа от жиловлек се прекарват през месомелачка. Към получената каша се прибавя малко вода (за да не се захвана), 300 г не рафинирана захар и 250 г пчелен мед. Цялото това нещо се слага на слаб огън и се бърка постоянно, докато заври и се образува гъста течност. Тя се сипва в бурканчета и се съхранява в хладилника.
Сироп втори вид:
Измитите листа се слагат на слоеве с не рафинирана захар в буркан за туршия и се притискат здраво. Масата улегва. През следващите дни слоевете се повтарят, докато бурканът се напълни.
На тихо място в градината се изравя дупка и в нея се слага завитият с три-четири пласта пергамент буркан. Върху него се слага дъска и тя се притиска с камък. Всичко това се покрива с пръст. Дъската и камъкът обаче трябва да се виждат. Чрез равномерната топлина на земята захарта и листата ферментират на сироп. След около три месеца бурканът се изравя, сиропът се изцежда в сокоизстисквачка (не през кърпа), кипва се веднъж хубаво и след това се пълни в добре затварящи се стъкленици.
Който не може да извърши този вид ферментация, слага буркана да стои на слънце или близо до печката, докато сиропът се утаи на дъното. И в този случай обаче сиропът трябва да се кипне.
Ти, Жиловлече -
майка на растенията, на всички ти устоя
отворено на изток и и съпротиви се.
мощно в същността си:
Съпротиви се и на отровата
Върху теб скърцат каруци, и на заразата.
Върху теб яздят жени, и на злината,
по теб минават невести която се носи по земята!"
и пръхтят млади бици.
Днес е както едно време: злото се носи по земята и ние имаме нужда от лековити растения, какъвто е силно възхваляваният във всички билкарски книги остролист жиловлек, за да можем да се възпротивим на това зло.
Неговият сродник широколистият жиловлек (Plantago major) не му отстъпва по нищо и се [прилага по същия начин. Двата вида растат по всички полски пътища и слогове, в канавки и по влажни не обработваеми земи и могат да се видят практически из целия свят.
Жиловлекът се прилага на първо място против всякакви заболявания на дихателните органи, особено при силно затлачване с храчки, кашлица, коклюш, белодробна астма, та даже при белодробна туберкулоза. Швейцарският пастор Кюнцле, самобитният природолечител и познавач на голямата лечебна сила на нашите растения, пише: "Приложение намира целият жиловлек във всичките видове, заедно с корена, листата, цветовете и семената. Той прочиства, както никоя друга билка кръвта, белия дроб и стомаха и поради това е много полезен за хора с малко или лоша кръв, слаби бели дробове и бъбреци, блед вид и получават обриви, пъпки, лишеи или пък покашлюват леко, преграк¬нали са и са все слаби като клечки, колкото и да ядат. Той спомага за заякването на хилави деца, които въпреки доброто хранене изостават в развитието си."
Аз самата съм помагала неведнъж с остролист жиловлек и мащерка, смесени в равни части, при белодробна и бронхиална астма (виж "Видове Приложения”). Тази запарка на чай се препоръчва много и при болки в черния дроб и мехура. При бронхит, белодробна и бронхиална астма страхотно въздействие оказва приготвеният по следния начин чай: чаша (чаена) студена вода с резенче лимон (ако той е пръскан, тогава без кората) и препълнена чаена лъжичка кафяв небет-шекер се кипват, оставят се четири-пет пъти да възврат, свалят се от печката и едва тогава се прибавя препълнена лъжичка от чаената смес. Тя се оставя половин минута да се изкисва. При тежки случаи трябва по четири-пет пъти на ден да се приготвя пресен чай. Той се пие на глътки и топъл, колкото може да издържи човек.
Както може да се прочете в стари билкарски книги, семето на жиловлека помага против образуването на камъни, когато от него се взимат по осем грама на ден. Към това се пие и чай от жиловлек! Сироп от остролист жиловлек прочиства кръвта от всички наслоени и болестотворни вещества. Той би трябвало да се използува като истинско лечение, като всеки ден преди всяко ядене от него се взима: по една супена лъжица, а децата по една чаена лъжичка (приготвянето на сиропа виж при "Видове приложения").
По селата хората знаят, че от край време жиловлекът е предпочитан лек за рани. Когато веднъж един селянин се нарани на полето силно с един инструмент, за мое най-голямо учудване той откъсна пресни листа от остролист жиловлек, смачка ги и ги наложи върху раната си. И въпреки че листата не бяха мити, тя не се възпали. Стрити, пресните листа помагат при одрасквания, срязвания, ужилване от оса, та даже и при ухапвания от побеснели кучета, отровни животни и змии, като при последните случаи те се използуват като импровизиращо средство за първа помощ, когато в момента няма лекар. В една стара билкарска книга пише следното: "когато някоя крастава жаба бъде ухапана от паяк, тя бързо се отправя към жиловлека - той помага.”
Стрити между ръцете пресни листа, с малко сол към тях и наложени върху гърлото, лекуват гуша. Листа от жиловлек. сложени в обувките, премахнат появилите се от ходене или при излети мехури. Всяка, била тя и злокачествена, язва изчезва, когато се лекува с пресни стрити листа! Наложени върху засегнатите места, листата помагат и при злокачествени заболявания на жлези¬те. В тези случаи обаче е добре да се накисне и пресен майоран (при спешни случаи може да се вземе да изсушен) в дървено масло. Майоранът се сипва в бутилка, отгоре се налива маслото и тя се оставя 10 дни да престои на някое топло място. С добитото по този начин майораново масло се мажат се заболелите жлези, отгоре се слагат стрити листа от Жиловлек и мястото се омотава с кърпа. След кратко време настъпва подобрение.
При един мой доклад е енорийската църква в Линц споменах, че стритите листа от Жиловлек могат да излекуват всяка рана, та била тя и десетгодишна. Когато пет месеца по-късно говорех в залата на църковното училище В Линц, една жена взе думата: "Когато вие разказвахте, че листата от жиловлек можели да излекуват всяка рана, колкото и стара да е тя. аз много не повярвах на това. От 17 години съседката ми беше с отворено ходило и поради това от доста време вече не можеше щ излиза от вкъщи. Още на следващия ден след вашата беседа, аз занесох листата и ги наложих върху болния крак, както вие бяхте обяснили. Трябва да оттегля съмненията си: За всеобщо наше учудвам раната се затвори бързо и през последните пет месеца вече не се отвори"
Друг един пример: Един инвалид от войната с протеза на крака бе получил от продължилата дълга лятна горещина отворени места по ампутирания крак. Те не могли да заздравеят нито с мехлем* и облъчвания, нито с инжекции. Когато обаче той си наложи жиловлек за една нощ раните се затворих! и човекът можеше отново да си върши обичайната работа.
Самата аз можах веднъж да си помогна бързо с пресен сок от остролист жиловлек. Преди десет години едногодишният ми тогава внук, когото носех на ръце, от чиста лудория ме захапа по лявата буза, над ъгълчето на устата. В продължение на няколко дни мястото на ухапването предизвикваше остри болки. От време на време намазвах болезненото място с билкова есенция от остролист жиловлек. Притеснявах се, че един ден може да се появи злокачествено удебеляване. В края на април посетихме с мъжа ми едно заседание във фрайщат. Съвсем ненадейно напипах на старото място на ухапването твърдо израстъче с големината на грахово зърно, което се бе образувало през нощта. Веднага набрах от ливадата шепа листа от остролист жиловлек. Стривах ги между показалеца и палец и често пъти намазвах мястото. Вечерта удебеляването се усещаше съвсем слабо, а на сутринта за наша радост, то бе напълно изчезнало. Ето че пастор Кнайп не преувеличава, като твърди, че за всяка болест е пораснала билка. Колкото повече се задълбочавам в билколечението, толкова по-големи чудеса преживявам. Всяка година умират много хора по мъчителен начин от ракови язви, макар че против тях има лечебни билки. А колко по-здрави и по-жизнерадостни бихме могли всички ние да бъдем, ако проявявахме по-голямо разбиране към тях. В очите на непросветените те са просто плевели. Започ¬нете да се занимавате с билките и всичките ви оплаквания постепенно ще изчезнат.
Тези мои редове трябва да вдъхнат кураж и утеха и на всички стари хора, които от години страдат от отворени ходила. Чрез налагане на листа от жиловлек и техните рани скоро ще се затворят и заздравеят. Тук възрастта няма никакво значение. Ако наред с това е налице и силен оток, тогава краката се киснат в студен екстракт от слез или в отвара от хвощ. След банята раните се намазват по края с мехлем от невен (виж "Видове приложения” при "Невен"). Листата от жиловлек се препоръчват горещо и при тромбози.
Тези примери показват ясно, че човек може да се осланя на Божията аптека даже и да е отписан вече от лекарите.
ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Запарка на чай:
Една препълнена чаена лъжичка с листа от жиловлек самосе попарва с 1/4 литър вода и се оставя малко да се изкисва в нея.
Смесен чай:
Една препълнена чаена лъжичка смес от жиловлекови листа и мащерка в равни части се попарва с 1/4 литър Вода (виж съответното място в текста).
Налагане с листа:
Пресни листа от остролист и широколист жиловлек се измиват, с точилката се стриват на каша и се налагат.
Сироп първи вид:
Четири препълнени шепи с измити листа от жиловлек се прекарват през месомелачка. Към получената каша се прибавя малко вода (за да не се захвана), 300 г не рафинирана захар и 250 г пчелен мед. Цялото това нещо се слага на слаб огън и се бърка постоянно, докато заври и се образува гъста течност. Тя се сипва в бурканчета и се съхранява в хладилника.
Сироп втори вид:
Измитите листа се слагат на слоеве с не рафинирана захар в буркан за туршия и се притискат здраво. Масата улегва. През следващите дни слоевете се повтарят, докато бурканът се напълни.
На тихо място в градината се изравя дупка и в нея се слага завитият с три-четири пласта пергамент буркан. Върху него се слага дъска и тя се притиска с камък. Всичко това се покрива с пръст. Дъската и камъкът обаче трябва да се виждат. Чрез равномерната топлина на земята захарта и листата ферментират на сироп. След около три месеца бурканът се изравя, сиропът се изцежда в сокоизстисквачка (не през кърпа), кипва се веднъж хубаво и след това се пълни в добре затварящи се стъкленици.
Който не може да извърши този вид ферментация, слага буркана да стои на слънце или близо до печката, докато сиропът се утаи на дъното. И в този случай обаче сиропът трябва да се кипне.