Широколистният слез (Malva grandifolia) и другите разновидности се срещат най-често в цветни и зеленчукови градини. И двете съдържат в листата, цветовете и дръжките си слузести и дъбилни вещества. Дребнолистният слез се вие леко и в основата на главния корен е малко дървенист. Той има кръгли, назъбени лист с дълги дръжки и малки виолетови до бледо розови цветове. Неговите кръгли плодове изглеждат като мънички пити кашкавал. Едва ли има израснали на село деца, които да не са яли от тези питчици или пък да не са си играли с тях. Събират се цветовете, листата, дръжките - от юни до септември. Тъй като при сушенето се губят слузести вещества, слезът трябва да се употребява възможно най-пресен. Но и изсушеното растение има все още добри лечебни сили.
Като чай слезът се е доказал предимно при възпаление на слизестите ципи вътре в организма при гастрит, при възпаления на слизестите ципи на пикочния мехур, на стомашно-чревния канал и на устната кухина, както и при язви в стомаха и червата. За тези заболявания може да се приготви и супа от листата на слез и ечемик. Първо обаче се слага ечемикът да се свари и когато той изстине, се прибавят листата от слеза.
Слезът се препоръчва много и при затлачване на белите дробове, бронхит, кашлица и силна пресипналост. както и при ларингит, възпаление на сливиците и пресъхнала уста. Слезът се слага да пренощува в студена вода, за да не се загубят слизестите му вещества. Леко затоплени, на ден се пият две до три чаши на глътки. Слезът лекува дори извънредно упорита и често пъти считана за нелечима белодробна емфузия, която понякога предизвиква много силен задух. Изпиват се минимум по три чаши на ден, както се споменава по-горе, а прецедените и добре затоплени листа и цветове се слагат като компреси за през нощта върху бронхите и белите дробове.
Много ефикасни се оказват бани и компреси на очите с хладък чай от слез при явяващото се рядко пресъхване на слъзната течност, която води болния до известна безпомощност.
Миения с хладък слез действуват благоприятно при сърбящи и парещи алергии на лицето. Външно слезът се прилага при рани, циреи, подпухнали ходила или ръце, произтичащи от счупвания или възпаления на вените. В тези случаи се правят бани на ходилата или ръцете (виж "Видове приложения”).
С тези бани съм постигала много добри успехи. Особено при счупени кости на краката, когато кракът постоянно се пренатоварва и подпухва, баните със слез са много препоръчителни.
Преди няколко години наша съседка си счупи глезена на крака. Оттогава с този крак бяха вечни неприятности и един ден жената трябваше да постъпи отново в болница. След изписва¬нето я срещнах силно накуцваща, с подпухнал до над коляното крак. Макар че се подпираше на бастун, тя се придвижваше със скоростта на костенурката. Тогава двете заедно отидохме да купим пресен слез и на следващия ден жената започна бани на крака. Не преувеличавам, като ви казвам, че след една седмица тя вече нямаше нужда от бастун и кракът отново изглеждаше нормално. Така беше и с друга една жена със счупена дясна китка, която непрекъснато създавала проблеми. Коя домакиня и майка може да щади дясната си ръка? Всяка нощ тя пулсирала, а денем дълго време била подпухнала. Когато един ден я срещнах, препоръчах слез. И в този случай настъпи много скоро подобрение.
Подпухнало, отворено ходило не бива да се търпи даже и да е стар човек. И тук помагат бани със слез в комбинация с пресни листа от остролист жиловлек. Последните, добре измити и както са влажни, се слагат върху отворената рана. За една нощ раната се затваря и никога повече не се отваря, даже и да е от десет или петнадесет, та и повече години. Ако страдате от такава отворена рана, то вслушайте се в съвета ми за пресните листа от остролист жиловлек. Ще има да се чудите, как бързо раната ще се затвори. А при четенето на тези редове не си мислете: "Ама тук г-жа Требен здравата преувеличава!" Всичко това аз твърдя въз основа на насъбрания от мен опит.
А сега искам да разкажа една история, която звучи много странно, но отговаря на истината. Действително е поразително какво може да свърши тази малка, пълзяща по земята, лечебна билка. Един ден седях сама в казиното на театъра в Линц и обядвах. Една жена седна до мен на масата, от която в течение на разговора научих, че тя е много притеснена за мъжа си, който често влизал в болница, а сега пък загубил и гласа си. Лекарите все се измъквали от въпросите, но тя подозираше, че е рак на ларинкса. "Само недейте да унивате" - казах аз. "Опитайте с билки. Та ние имаме добрия слез, който помага при ларингити. С него се прави много пъти на ден гаргара, а успоредно с това се взимат остатъците от чая, разбъркват се с ечемично брашно и се налагат нощем като топли кашечни компреси." Това беше ден четвъртък. По време на обяда ние истински се сприятелихме и си разменихме адресите. Следващата седмица в сряда моята позната от Линц ми позвъни по телефона: "Ангел-закрилник ме отведе на вашата маса. Мъжът ми вече е по-добре. Ние направихме всичко точно така, както вие ми бяхте казали. Аз имам дъщеря, която е лекарка във Виена. Казах за намерението си да взема баща й от болницата и да опитам с билки. "Ако това те успокоява, майко, тогава го направи!" - каза ми тя. След това говорих и с главния лекар на болницата ни, който също ми каза, че по принцип нямал нищо против билките. Така докарах мъжа си в къщи. Той започна да прави гаргара, а аз му слагах топли компреси на гърлото. От няколко дни той дори си възвърна гласа." Седмица по-късно жената отново позвъни: "Мъжът ми се чувствува добре и много се надява, че в скоро време ще може отново да преподава. Искам само да ви съобщя и това, че след като разказах на лекуващия лекар всичко, той рече: 'Та тази жена заслужава златен медал!"
Добрият ни слез следователно оправя не само ларингити, но и злокачествени заболявания на ларинкса. За такива случаи се слагат да пренощуват два и половина литра (на четвърт литър вода една препълнена чаена лъжичка билки) и това е дневната доза. На сутринта тя леко се затопля и се съхранява в предварително изплакнат с вряла вода термос. На ден се пият на глътки четири чаши чай, а останалото се използува за гаргара. При сухота в устата, фаринкса и носа, която често дразни болния, се правят също много гаргари и изплаквания с чай от слез. Бани и компреси с този чай се прилагат с успех и при обезсълзени очи.
Слезът, чието местонахождение е главно до селски къщи, в наши дни бива все повече и повече изтласкван. В стремежа си да не допуска наблизо вода и боклук, а и на къщата си да придаде хубав външен вид, човек прави дебели бетонни пътеки около нея. По този начин обаче той отнема свойст¬веното място на слеза и този голям помощник на човечеството, за който ние не можем да се отблагодарим на Господа, изчезва все повече и повече.
ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Приготвяне на чай:
Бани на крака¬та и ръцете:
Компреси:
Само накисване в студена вода! Една препълнена чаена лъжичка билки се сипва в 1/4 литър Вода и се оставя да пренощува, а на сутринта леко се затопля.
Две препълнени шепи слез се накисват и оставят да пренощуват в 5-литров съд със студена вода. На следващия ден водата се затопля до поносима за ръцете и краката температура, които после се киснат в нея в продължение на 20 минути. Затоплена отново, банята може да се използува още два пъти.
Остатъците от чая се затоплят леко в малко вода, с ечемичено брашно се разбъркват на каша, намазват се върху ленено парче и се налагат топли.
