Брей (Tamus Communis)

1.Описание:

Бреят е многогодишно тревисто растение с месесто реповидно коренище (до 20—30 см дълго и 5—10 см в диаметър), с външен кафяв корков слой и белезникава слузеста сърцевина. Цветоносното стебло е тънко, увивно, 1—3 (5) м дълго. Листата последователни, на дълги дръжки, яйцевидни. Цветовете на брея са еднополови двудомни, всичките събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е ягодовиден, кълбест, червен, сочен с 2—5 червеникавокафяви сферични семена. Тази билка е известна още под името брех, водогон, далалан и блюш.

Къде се среща?

Бреят е увивна билка, която расте из храсталаци и гористи места, предимно в южната част на България. Среща се до 1000 м надморска височина. Цъфти през пролетта и началото на лятото. 

3.Коя част се употребява?

Използваема част на билката е предимно коренището, което се изважда есента, когато надземната част започва да увяхва. За лечебни цели се използва изсушеното коренище (Rhizoma Tami), което се събира след узряване на семената (септември-октомври) или рано на пролет (март-април). Използва се външно за ревматизъм, ишиас и други възпалителни заболявания, мускулни болки, при рани, хемороиди и др. Действа благоприятно за бързото разнасяне на подкожни кръвоизливи. Прилага се под формата на извлек в зехтин (200 g настъргани корени в 1 литър зехтин). Извлекът е готов за външна употреба след 20 дни.

4.Как действа?

Корените на брея съдържат силно дразнещи вещества, кортикоиди, алкалоиди, гликозиди, сапонини и др. Извлекът от корените на брея има ревулсивно действие - предизвиква прилив на кръв към кожата. При по-голяма концентрация на извлека, приложен локално, може да причини изгаряне на кожата. Приложението е външно при шипове, ревматизъм, бодежи, ишиас, невралгии, простудни заболявания и др.

5.Къде се прилага и какво лекува?

При шипове /врата, гръбнака, коленете, тазобедрените стави, петите/

Внимание!

Вътрешната употреба на билката под каквато и да било форма е забранена! За такава цел могат да се използват листата и плодовете на брея.

Растението е силно отровно!

Рецепти за шипове тук.

Как да си приготвим мехлем за шипове  и извлек с билката брей – тук.

Мента (spearmint)

Мента - свойства
Photo source

Описание – растението e многогодишно, с разклонено стъбло, достигащо до 1 метър

Надземна част – растението има сърцевидни листа, с дълги дръжки,  достигащи 10-20 см в диаметър. Силно развито хоризонтално коренище.

Листа – заострени, с къси дръжки, продълговати и назъбени, тъмнозелени

Цветове – дребни, червено-виолетови, събрани на върха в съцветия. Плодовете представляват червено кафяви орехчета, цъфти-юли-август.

Къде е разпространена ментата?

В България се срещат повече от двадесет вида мента. Медицинската мента не се среща в диво състояние, получава се при кръстосване.

Коя част се употребява?

Използват се листата на растението.

Как действа?

Листата на ментата действат болкоуспокояващо, антисептично, газогонно и успокоително.

Какви лечебни свойства има и при какви заболявания се използва?

• много добре действа при стомашни болки, гадене, повръщане, лош дъх в устата
• при сърдечни проблеми, безсъние, епилепсия, хистерия , диария
• при кожни проблеми и сърбежи
• при възпаление на венците и зъбобол
• за гаргара при болки в гърлото

К А М Ш И К (Agrimonia eupatoria)

Той носи още следните имена: каменен корен, царска тревичка, чернодробен репей, белила, изсипниче и чернодробна детелина. Самото име "царска тревичка" подсказва, с какво велико лековито растение си имаме работа. То расте на слънчеви, сухи места, край пътни и горски окрайнини, из полски синори и откоси, по хълмове и склонове, в редки лесове и до развалини. Малките жълти цветчета образуват, подобно на царската свещ, дълъг грозд.
Цялото растение е покрито с меки власинки, големите перести листа достигат 10 см дължина. Камшикът достига 80 см Височина и принадлежи към същото семейство, към което се числи и царичето. Събира се цъфтящата билка през време на цъфтежа - от юни до август. Историята на това лековито растение, като на много други, ни връща далеч в миналото. То е било познато още на древните египтяни.

Камшикът оказва силно лечебно лечебно въздействие върху всякакви възпаления на гърлото, устата и Фаринкса. За него трябва да се мисли при ангина, заболявания на гърлото, възпаление на слизестата ципа на устата или възпаления на лигавицата на устата. Хора, чиято професия е свързана с много говорене или пеене, трябва всеки ден профилактично да правят гаргари с чай от камшик.
Листата действуват чудесно при малокръвие и рани. Те се употребяват с успех при ревматизъм лумбаго, проблеми с храносмилане, втвърдяване и стагнация на черния дроб и забо¬лявания на далака. Ежедневно могат да се пият до две чаши чай.

Всеки един би трябвало да си наложи да взима един-два пъти в годината билкова баня със запарка от камшик (виж "Видове приложения"). Скрофулни деца трябва всеки ден да правят такава баня.
Поради свиващото му действие и лековитите съставки, кам¬шикът принадлежи към най-добрите ни лечебни билки. Д-р Ширбаум казва : “Три пъти дневно чаша чай лекува разширение на сърцето, стомаха, червата и белия дроб, а освен това и заболявания на бъбреците и мехура, когато той се пие по-продължителен период от време." При разширени вени и язви в подбедрицата се препоръчва много мехлемът от камшик (виж "Видове приложения"), който намира подобно приложение като този от невен. При чернодробни заболявания се прилага смесен чай от 100 г камшик, 100 г енювче и 100 г същинска лазаркиня. От него се пие една чаша на гладно и две чаши през деня на глътки.


ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Приготвяне на чай:
Една чаена лъжичка с билки се попарват с 1/4 литър вода и се оставят малко да покиснат.

Билкова баня:
200 г билки за една баня на цялото тяло.
Смесен чай за чернодробни заболявания:

Камшикът, енювчето и същинската лазаркиня се смесват в равни количества. Една препълнена чаена лъжичка от тази смес се попарват с 1/4 литър вода и се оставя малко да се изкисва.

Приготвяне на мехлема:
Две препълнени шепи, нарязани на дребно листа, цветове и дръжки на 250 г свинска мазнина (виж "Приготвяне на мехлеми" в "Обща част").