Босилек (Ocimum basilicum)

Жълта тинтява — Gentiana Iutea L. Петниста тинтява (Gentiana punctata L.) Синя тинтява (Gentiana cruciata L.) Горска тинтява (Gentiana asclepiadea L.)

1.Жълта тинтява — Gentiana Iutea L.

Описание:

Tревисто растение с  корени, достигащи 1 м дължина, отвън са кафяви, а вътре жълтеникави. Едва след третата година растението се развива до 1,5 м високо. Цялото растение е голо (без власинки), синкавозелено. Листата са срещуположни, целокрайни, надлъжно надиплени, с дъговидно жилкуване. Приосновните листа са до 30 см дълги и 15 см широки, с дръжки. Стъбловите листа са по-дребни, с къси дръжки или приседнали, а най-горните са сраснали в основата помежду си. Цветовете са златистожълти, събрани в многоцветни

прешлени в пазвите на най-горните 3—7 двойки листа. Венчето е до 2,5 см дълго, с къса тръбица и 5, по-рядко 6—9 широко разперени, линейни, остри дялове. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна продълговата кутийка.

Разпространение:

Расте по влажни каменливи склонове и скални полянки към горната граница на гората, най-често между 1600 и 2200 м надморска височина.

У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила и Пирин.

Коя част се употребява?

Използува се коренът , който се изважда през есента и веднага се изсушава, за да не ферментира, тъй като съдържа значително количество захари.

Химичен състав. Съдържа около 3% горчиви глнкозиди. Основният гликозид е генциопикрин, който притежава сравнително по-нисък индекс на горчивина.

2.Петниста тинтява (Gentiana punctata L.)

Тя е с жълти цветове, но с множество

по-тъмни точковидни петна по венчето,, което е петразделно, най-много до ¼ от дължината си. Разпространена е нарядко из влажни каменливи места и скални поляни в Централна Стара планина, Рила, Витоша и Пирин. Според проведените у нас изследвания корените на този вид са близо 4 пъти по-горчиви от тези на жълтата тинтява.

В българската народна медицина често се използуват и тинтяви със сини цветове, от които се употребяват предимно стръковете.

3.Синя тинтява (Gentiana cruciata L.)

Цветовете са разположени по няколко в пазвите на продълговати или тясно елипсовидни листа. Венчето е около 2,5 см дълго, на върха четириделно. Разпространена е из храсталаци, горски поляни и по каменливи склонове в планинските области на цялата страна. Този вид е едно от най-популярните растения в нашата народна медицина.

4.Горска тинтява (Gentiana asclepiadea L.)

Тя е до 60 см високо растение с яйцевидно ланцетни листа, на върха постепенно-заострени. Венчето е 4—5 см дълго, на върха петделно. Разпространена е из храсталаци и край горите във всички по-високи планини.

Как действа?

Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Спиртните разтвори са по-силно горчиви, тъй като не всички съставки се извличат с вода.

Билката тонизира цялата храносмилателна система — засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо температуро-понижаващо и глистогонно действие. Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.

При какви заболявания се използва?

Прилага се при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания. От някои народи се използува при ревматизъм, подагра и малария.

Как се употребява?

Прилага се под формата на отвара, приготвена от ½ чаена лъжичка ситно нарязани корени в 1/2 л вода. Приема се по 1 кафена чашка преди ядене. Използуват се и настойки във вино или ракия.

В България са разпространени още 13 вида тинтява, някои от които могат да се използуват вместо жълтата тинтява самостоятелно или в комбинация с други горчиви растения.

ЕНЧЕЦ (Solidago virga-aurea)

Народът го нарича пръчката на Св. Петър. Среща се по горски окрайнини, канавки, откоси и оголени горски места. Кичестото покрито със златисто-жълти цветни звездички стъбло достига 80 см. Берат се цветове от юли до октомври. При чревни заболявания и чревни кръвотечения. Препоръча се при бъбречни заболявания.

Цветовете и листата отводняват се препоръча за бъбречни болки и болести на пикочния мехур. Излекуване за 14 дни.
В комбинация с енювчето и жълтата и бяла мъртва коприва енчецът помага даже при спаружване на бъбреците, лошо оросяване на бъбреците и изкуствен бъбрек. И в трите случая съм постигала успех с помощта на посоченото билково лечение. Един 52-годишен мъж, от години отписан от лекарите с нелечимо спаружване на бъбреците и пенсиониран по болест, дойде при мен запъхтян и облян в поп от изкачването на стълбите до жилището ми на първия етаж и веднага се устреми към едно кресло да събере душа. За няма и седмица, след като всеки ден бе изпивал по три чаши чай, от посочената смес той вече се чувствуваше значително по-добре. Той обаче използуваше всички билки пресни - направо от природата. След третата седмица всякакви оплаквания изчезнаха.
Всички душевни вълнения на човек се отреагирват през бъбреците, поради което след психи¬чески шок, бил той от внезапната смърт на близък човек или някакъв друг нещастен случай, винаги бъбреците са тези които най-много пострадват. Енчецът се е доказал в практиката като лечебно растение, което отлично влияе върху емоционалния живот на човека. По тази причина, при разочарования и други душевни натоварвания задължително трябва да се пие чай от енчец.

Ангелът на лечебните билки стои непосредствено до енчеца. Ние усещаме уравновесяващото действие на това растение при тежки душевни вълнения като една ръка, която ни гали и успокоява Дори самото съзерцаване на енчеца сред природата ни действува успокояващо. Трябва да сме благо¬дарни, че имаме до себе си едно, носещо толкова утеха, растение.


ВИД ПРИЛОЖЕНИЕ
Приготвяне на чай:Една препълнена чаена лъжичка енчец се попарва с 1/4 литър бода и се оставя малко да покисне.За споменатата смес чай се взима също по една препълнена чаена лъжичка и се процедира по същия начин.