Брoш /Rubia tinctorum/

1.Описание:

Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище, с бодливо стъбло, високо до 1,5 м, дебело около 0,5 см. Листата са ланцетовидни, наредени по стъблото по 4 до 6 в прешлени. Цветовете са жълто-зелени, дребни, събрани по няколко метловидни полусенника. Плодовете на броша са сочни,  с големината на юграхово зърно, в началото червени, а след узряването черни. Коренът е червеникав, дебел около 1 см, с много странични коренчета.

Къде се среща?

Брошът се среща из храсталаците, край дворовете и оградите в Източна и Южна България.

3.Коя част се употребява?

Използват се корените на 3-4 годишни растения, събрани в ранната пролет или през есента, когато надземната част на растението е започнала да увяхва.Сушат се на сянка или в сушилня. Изсушените корени са тъмно-червени или жълто-червени отвън, и яркочервени отвътре, без мирис, със слаб горчив вкус.

4.Как действа?

Брошът има диуретично действие и участва в обмяната на фосфатите – намира приложение при лечение на камъни в бъбреците и пикочния мехур (оксалати и фосфати) и като помощно средство при рахит и доброкачествена анемия.

5.Къде се прилага и какво лекува?

-лечение на камъни в бъбреците и пикочния мехур, при възпаление на пикочните пътища, при болести на далака, при закъсняваща менструация, при нощно напикаване, като помощно средство при рахит и доброкачествена анемия, при шипове, абсцеси, при жълтеница, подобрява образуването на костите, подпомага изхвърлянето на течности от организма, при костна туберколоза

Извлекът с билката брош, който ще ви помогне да изхвърлите камъчетата от пикочния мехур или бъбреците.   Рецепта – тук.

Отвара от брош – тук.

Брей (Tamus Communis)

1.Описание:

Бреят е многогодишно тревисто растение с месесто реповидно коренище (до 20—30 см дълго и 5—10 см в диаметър), с външен кафяв корков слой и белезникава слузеста сърцевина. Цветоносното стебло е тънко, увивно, 1—3 (5) м дълго. Листата последователни, на дълги дръжки, яйцевидни. Цветовете на брея са еднополови двудомни, всичките събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е ягодовиден, кълбест, червен, сочен с 2—5 червеникавокафяви сферични семена. Тази билка е известна още под името брех, водогон, далалан и блюш.

Къде се среща?

Бреят е увивна билка, която расте из храсталаци и гористи места, предимно в южната част на България. Среща се до 1000 м надморска височина. Цъфти през пролетта и началото на лятото. 

3.Коя част се употребява?

Използваема част на билката е предимно коренището, което се изважда есента, когато надземната част започва да увяхва. За лечебни цели се използва изсушеното коренище (Rhizoma Tami), което се събира след узряване на семената (септември-октомври) или рано на пролет (март-април). Използва се външно за ревматизъм, ишиас и други възпалителни заболявания, мускулни болки, при рани, хемороиди и др. Действа благоприятно за бързото разнасяне на подкожни кръвоизливи. Прилага се под формата на извлек в зехтин (200 g настъргани корени в 1 литър зехтин). Извлекът е готов за външна употреба след 20 дни.

4.Как действа?

Корените на брея съдържат силно дразнещи вещества, кортикоиди, алкалоиди, гликозиди, сапонини и др. Извлекът от корените на брея има ревулсивно действие - предизвиква прилив на кръв към кожата. При по-голяма концентрация на извлека, приложен локално, може да причини изгаряне на кожата. Приложението е външно при шипове, ревматизъм, бодежи, ишиас, невралгии, простудни заболявания и др.

5.Къде се прилага и какво лекува?

При шипове /врата, гръбнака, коленете, тазобедрените стави, петите/

Внимание!

Вътрешната употреба на билката под каквато и да било форма е забранена! За такава цел могат да се използват листата и плодовете на брея.

Растението е силно отровно!

Рецепти за шипове тук.

Как да си приготвим мехлем за шипове  и извлек с билката брей – тук.

Водна детелина (блатен трилистник, горчивче)— Menyanthes trifoliata L.

Описание

Блатно тревисто растение с дълго, пълзящо, начленено коренище,

дебело 1 —1,5 см. Цветносното безлистно стъбло е високо от 15 до 35 см. Листата с дълги дръжки са прикрепени направо за приповдигащата се част на коренището; петурата им е разделена на 3 обратно яйцевидни или елипсовидни листчета, 3—10 см дълги и 1,5—3 см широки. Съцветието е гроздовидно. Цветовете са бледорозови или бели с петлистна чашка и фуниевидно венче с петделна коронка. Плодът е едногнездна яйцевидна кутийка, разпукваща се на две половинки. Цъфти от юни до август.

Къде расте?

Расте из заблатени места, мочурливи ливади и торфища предимно в планинския и по-рядко във високопланинския пояс на Западните и

Средните Родопи, Рила, Витоша, Западна Стара планина (Петрохан), Южен Пирин (Папазчаир), а също и под 1000 м надморска височина в Самоковско и Станкедимитровско.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Menyanthidis, Folia Trifolli fibrini), събрани в края на цъфтежа с дръжки, не по-дълги от 3 см.

Как действа?

Билката има апетитовъзбуждащо действие. Приписва и се

способността да успокоява централната нервна система.

Къде се прилага?

Съдържащите се в листата горчиви гликозиди определят

приложението на билката като апетитовъзбуждащо, общо-тонизиращо и подобряващо храносмилането средство. Използува се и при захарна болест, подагра, :ревматизъм, глистни и трескави заболявания и др. В животновъдството се прилага против опаразитя-ване и за подобряване на апетита.

Приложение:

Прилага се като запарка. Дозата за 1 ден (приета на 3 пъти

половин час преди ядене) е 2 чаени лъжички билка, залята с 250 см3 вряща вода. Влиза в състава на апетитовъзбуждащи, жлъчегонни и други билкови чаеве.

Като апетитовъзбуждащи, общоукрепващи при пролетна умора и

противоанемични средства се използуват и други растения: глухарче (Taraxacum officinale Weber), синя жлъчка (Cichorium intybus L), лечебна очанка (Euphrasia officinalis L.), бял оман (Inula helenium L.), пчелник (Marrubium vulgare L.).

Мента (spearmint)

Мента - свойства
Photo source

Описание – растението e многогодишно, с разклонено стъбло, достигащо до 1 метър

Надземна част – растението има сърцевидни листа, с дълги дръжки,  достигащи 10-20 см в диаметър. Силно развито хоризонтално коренище.

Листа – заострени, с къси дръжки, продълговати и назъбени, тъмнозелени

Цветове – дребни, червено-виолетови, събрани на върха в съцветия. Плодовете представляват червено кафяви орехчета, цъфти-юли-август.

Къде е разпространена ментата?

В България се срещат повече от двадесет вида мента. Медицинската мента не се среща в диво състояние, получава се при кръстосване.

Коя част се употребява?

Използват се листата на растението.

Как действа?

Листата на ментата действат болкоуспокояващо, антисептично, газогонно и успокоително.

Какви лечебни свойства има и при какви заболявания се използва?

• много добре действа при стомашни болки, гадене, повръщане, лош дъх в устата
• при сърдечни проблеми, безсъние, епилепсия, хистерия , диария
• при кожни проблеми и сърбежи
• при възпаление на венците и зъбобол
• за гаргара при болки в гърлото