Водна детелина (блатен трилистник, горчивче)— Menyanthes trifoliata L.

Описание

Блатно тревисто растение с дълго, пълзящо, начленено коренище,

дебело 1 —1,5 см. Цветносното безлистно стъбло е високо от 15 до 35 см. Листата с дълги дръжки са прикрепени направо за приповдигащата се част на коренището; петурата им е разделена на 3 обратно яйцевидни или елипсовидни листчета, 3—10 см дълги и 1,5—3 см широки. Съцветието е гроздовидно. Цветовете са бледорозови или бели с петлистна чашка и фуниевидно венче с петделна коронка. Плодът е едногнездна яйцевидна кутийка, разпукваща се на две половинки. Цъфти от юни до август.

Къде расте?

Расте из заблатени места, мочурливи ливади и торфища предимно в планинския и по-рядко във високопланинския пояс на Западните и

Средните Родопи, Рила, Витоша, Западна Стара планина (Петрохан), Южен Пирин (Папазчаир), а също и под 1000 м надморска височина в Самоковско и Станкедимитровско.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Menyanthidis, Folia Trifolli fibrini), събрани в края на цъфтежа с дръжки, не по-дълги от 3 см.

Как действа?

Билката има апетитовъзбуждащо действие. Приписва и се

способността да успокоява централната нервна система.

Къде се прилага?

Съдържащите се в листата горчиви гликозиди определят

приложението на билката като апетитовъзбуждащо, общо-тонизиращо и подобряващо храносмилането средство. Използува се и при захарна болест, подагра, :ревматизъм, глистни и трескави заболявания и др. В животновъдството се прилага против опаразитя-ване и за подобряване на апетита.

Приложение:

Прилага се като запарка. Дозата за 1 ден (приета на 3 пъти

половин час преди ядене) е 2 чаени лъжички билка, залята с 250 см3 вряща вода. Влиза в състава на апетитовъзбуждащи, жлъчегонни и други билкови чаеве.

Като апетитовъзбуждащи, общоукрепващи при пролетна умора и

противоанемични средства се използуват и други растения: глухарче (Taraxacum officinale Weber), синя жлъчка (Cichorium intybus L), лечебна очанка (Euphrasia officinalis L.), бял оман (Inula helenium L.), пчелник (Marrubium vulgare L.).

Глог

Глог - лечебни свойства
Photo source

Описание – среща се като разклонено дърво или храст, с бели цветове събрани в съцветия.

Надземна част – правилен цвят с по 5 чашелистчета и венчелистчета. Плодове – червени, топчести месести, с една костилка. Време на цъфтеж- през пролетта.

Къде е разпространен?

Може да се срещне до 1500 метра надморска височина по цялата страна из гори и поляни.

Коя част се употребява?

Използват се цветовете и листата или само цветовете и плодовете.

Как действа?

Глогът може да се използва при заболявания на сърдечно-съдовата система. Действа много добре на сърцето и го успокоява. Разширява кръвоносните съдове и подобрява кръвоснабдяването на мозъка и сърцето. Леко снижава артериалното налягане. Успокоява цнтралната нервна система. Понижава холестерола в кръвта.

Какви лечебни свойства има и при какви заболявания се използва?

• много добре се отразява на неврози, гръдна жаба, атеросклероза, леки форми на хипертония
• справя се много добре с безсънието и нервната възбуда
• повишена функция на щитовидната жлеза

С  лечебна  цел  се  използват  цветовете  и  листата,  а  също  и  плодовете  на  растението.  Глогът  е  много  популярно средство за лечение на различни сърдечносъдови  заболявания.  Той  има  свойството  да  намалява  възбудимостта на сърцето и да премахва усещането за  “сърцебиене”,  като  същевременно  засилва  енергичността на сърдечните съкращения. 

Действа съдоразширяващо, подобрява кръвоснабдяването на сърдечния мускул и на мозъка, 

умерено понижава кръвното  налягане, успокоява централната нервна система, понижава с

ъдържанието на  холестерол в кръвта.  

Благодарение на тези си качества глогът широко се използва за лечение на  леки форми на хипертония , сърдечни неврози, атеросклероза, безсъние , нервна  възбуда, повишена функция на щитовидната жлеза и др.   

 

При  високо  кръвно  налягане  и  атеросклероза  

Приготвя  се  запарка  от  1  супена лъжица цвят от глог и 250 мл.  вряща вода. След 2 часа запарката се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти  дневно.  

Против главоболие

Вземат се 1 чаена чаша плодове от глог , размачкват се с  дървена лъжица, заливат се с 1 л. кипяща вода и се добавя мед на вкус. Сместа се  оставя да престои половин час. Прецежда се и се пие без ограничения (изпива се в  рамките на един ден). 

Глухарче

Глухарче-лечебни свойства
Photo  source

Описание - многогодишно тревисто растение, което достига до 30 см височина.

Надземна част – розетка и листа, кухо стебло с цветна кошничка на върха. Листата са едри и заострени.Цветната кошничка е изградена от жълти цветове. Плодът е с елипсовидна форма.Коренът на глухарчето е къс, но дебел и месест, достигащ до 20 см. Цъфти от ранна пролет до есента.

Къде е разпространен?

Обича песъчливи почви- среща се из цяла България, по ливади, пасища, паркове и градини.

Коя част се употребява?

Корените,  събрани през есента се изкопават, изчистват се и се измиват със студена вода. Изсушават, но след като са добре отцедени от водата.

Как действа?

Глухарчето има жлъчегонно, пикочогонно, общотонизиращо и жлъчетворно действие.

Какви лечебни свойства има и при какви заболявания се използва?

• много добре се отразява на стомашно-чревните и жлъчни заболявания
• стимулира секрецията на храносмилателен сок и много добре поддържа тонуса на храносмилателната система
• прекрасно действа върху стимулирането на апетита
• добро слабително средство, гони глистите при децата и има диуретично действие
• пресните листа на глухарчето се използват анемия и авитаминоза
• справя  се в борбата с атеросклерозата и диабет
  

С  лечебна  цел  се  използват  корените  заедно  с  надземната  част.  Освен  че  подобряват обмяната на веществата и храносмилането, веществата, съдържащи  се в тях, действат и диуретично. Корените от глухарче влизат в състава и на много  билкови смеси с различно предназначение.  Сокът  от  глухарче  е  едно  от  най‐ценните  тонизиращи  и  общоукрепващи  средства.  

В  него  присъства  добре  балансирана  комбинация  от  минерални  вещества, благодарение на което този сок има изразено лечебно и профилактично  действие при заболявания на белите дробове, нервната система, костите и зъбите.    

При чернодробни и жлъчни заболявания.

Две чаени лъжички ситно нарязани корени от глухарче се заливат с ¼ л. 

студена вода и се оставят да киснат 8 часа.  

Течността се прецежда и се изпива на глътки за 1 ден.    

При  високо  кръвно  налягане.  

Смесват  се 10  мл .  сок  от  пресни  корени  от  глухарче, 15 мл. 90‐градусов етилов спирт, 15 мл. глицерин, 20 мл. вода. Сместа се  прецежда и от нея се приема по 1 супена лъжица 2 пъти дневно.    

При  колит

Една  супена  лъжица  ситно  надробени  корени  или  стръкове  от  глухарче се слагат в половин‐ литров термос и се заливат е вряща вода. Оставят се  да киснат 8÷10 часа . Запарката се разделя на 3 части и се пие 30 минути преди  ядене.  

Алпийски лапад

Източник

 Многогодишно тревисто растение с дълги жълтеникави корени като стъблото е с височина около 1-2 метра. Цъфти през месеците юни и август със зеленикави цветове, приличащи на метличина.Плодът представлява светлокафяво лъскаво орехче.

Къде се среща?    Това растение се нуждае от богати азотни почви и расте по планински поляни, реки. Може да го намерите високо в планината на височина 1200-2400 метра.

Кои части се използват?   Корените. 

Как действа?     

• запичащо в малки дози
• слабително в по-големи дози

В малки дози се получава жлъчегонно действие и понижаване на артериалното налягане.

При какви заболявания да го използваме?

• при разстройство (когато е в малки количества)
• жлъчегонно и общотонизиращо действие, безапетитие
• жълтеница и други стомашно-чревни и чернодробни заболявания ( в малки дози)
• външно - при обриви, циреи, краста и други кожни болести
• запек

Внимание!При продължителна употреба може да получите нарушение на солевата обмяна и да увредите сърдечната дейност, неврити, парализи.