Водна детелина (блатен трилистник, горчивче)— Menyanthes trifoliata L.

Описание

Блатно тревисто растение с дълго, пълзящо, начленено коренище,

дебело 1 —1,5 см. Цветносното безлистно стъбло е високо от 15 до 35 см. Листата с дълги дръжки са прикрепени направо за приповдигащата се част на коренището; петурата им е разделена на 3 обратно яйцевидни или елипсовидни листчета, 3—10 см дълги и 1,5—3 см широки. Съцветието е гроздовидно. Цветовете са бледорозови или бели с петлистна чашка и фуниевидно венче с петделна коронка. Плодът е едногнездна яйцевидна кутийка, разпукваща се на две половинки. Цъфти от юни до август.

Къде расте?

Расте из заблатени места, мочурливи ливади и торфища предимно в планинския и по-рядко във високопланинския пояс на Западните и

Средните Родопи, Рила, Витоша, Западна Стара планина (Петрохан), Южен Пирин (Папазчаир), а също и под 1000 м надморска височина в Самоковско и Станкедимитровско.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Menyanthidis, Folia Trifolli fibrini), събрани в края на цъфтежа с дръжки, не по-дълги от 3 см.

Как действа?

Билката има апетитовъзбуждащо действие. Приписва и се

способността да успокоява централната нервна система.

Къде се прилага?

Съдържащите се в листата горчиви гликозиди определят

приложението на билката като апетитовъзбуждащо, общо-тонизиращо и подобряващо храносмилането средство. Използува се и при захарна болест, подагра, :ревматизъм, глистни и трескави заболявания и др. В животновъдството се прилага против опаразитя-ване и за подобряване на апетита.

Приложение:

Прилага се като запарка. Дозата за 1 ден (приета на 3 пъти

половин час преди ядене) е 2 чаени лъжички билка, залята с 250 см3 вряща вода. Влиза в състава на апетитовъзбуждащи, жлъчегонни и други билкови чаеве.

Като апетитовъзбуждащи, общоукрепващи при пролетна умора и

противоанемични средства се използуват и други растения: глухарче (Taraxacum officinale Weber), синя жлъчка (Cichorium intybus L), лечебна очанка (Euphrasia officinalis L.), бял оман (Inula helenium L.), пчелник (Marrubium vulgare L.).

Бял пелин — Artemisia absinthium L.

Описание:

Сребристосиво тревисто растение със своеобразен приятен аромат

и силно горчив вкус . Стъблото е 40—120 см високо, в горната част разклонено, в основата вдървеняло. Приосновните листа са 2 до 3 пъти пересто разсечени, разположени на дълги дръжки, а стъбловите — двойно пересто разсечени, с къси дръжки до почти приседнали, без ушички при основата си или в зоната на съцветието са триделни до цели. 

Листата от двете страни са покрити със сребристи копринести власинки. Съцветията са сложни метлици, изградени от многобройни едностранни гроздчета, които са съставени от кълбовидни, около 3—4 мм в диаметър, увиснали цветни кошнички. Всички цветове са тръбести, жълти, без чашка, разположени върху влакнесто съцветно легло. Плодът е около 1мм дълъг, кафяв, продълговат, заострен, без хвърчилка или коронка. Цъфти от юли до септември.

Къде се среща?

 Расте по тревисти и каменисти места, из храсталаци и

градини, покрай огради и пътища в цялата страна, главно в равнините и предпланините.

Коя част се употребява?

Използуват се цъфтящите облистенн връхни части (Herba Absinthii), отрязани на около 25 см от върха. Събират се в началото на цъфтежа. Да не се смесва с черния пелин — Artemisia vulgaris L., на който листата отгоре са тъмнозелени, голи, а отдолу бели; цветните кошнички са продълговато елипсовидни, изправени; съцветното легло е голо и цветовете са червеникави.

Как действа?

Пелинът е едно от най-често употребяваните растения в балканската

народна медицина. Използувал го е още Хипократ. Експериментално е доказано, че съдържащите се в растението горчиви вещества (абсинтин) тонизират мускулатурата на храносмилателните органи, увеличават отделянето на храносмилателни сокове и подобряват храносмилането. Съдържащите се в етеричното масло съставки (туйон, тупол и др.) възбуждат централната нервна система подобно на камфората. Хамазуленът има противовъзпалително действие и способността да премахва спазмите на гладкомускулните органи (стомах, бронхи и др.).

При какви заболявания се използва?

Нашата медицина използва широко билката при гастрит и други

възпаления на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания, при лош дъх в устата, при анемия, безсъние, чревни паразити, нередовна менструация, гръдна жаба, бронхиална астма, екземи, рани, ухапвания от насекоми и др. Стръковете се поставят в шкафовете между дрехите за ароматизирането им и срещу молци.

Дрогата намира приложение и при много други заболявания.

Продължителната употреба на билката може да предизвика ато-ничен запек. Тя не трябва да се дава на кърмачки (млякото става горчиво). Не е подходяща при болни с мозъчни кръвоизливи и при язвена болест. Спиртните разтвори от растението, в конто са извлечени туйон, туйол и други вещества, са отровни. Те предизвикват гърчове, храносмилателни, чернодробни и бъбречни увреждания, халюцинации и др. През миналото столетие в Русия са описани отравяния с т.нар. „пелинова водка", протекли с епилептични гърчове.

Как се употребява?

Най-често се прилага извлек, приготвен от 1 чаена лъжичка билка, накисната за 2 часа в 300 см3 вода. Той се приема по 1 кафена

чашка преди обед и вечеря. Използува се и запарка от билката.

Пресечка — Cnicus benedictus L.

Описание:

Едногодишно, силно разклонено, влакнесто растение .

Стъблото е 10—60 см високо с множество приповдигащи се клонки. Листата са продълговати, пересто нарязани, бодливо назъбени, отдолу със силно изпъкнала мрежа от белезникави жилки; приосновните са до 20 см дълги, с дръжки, а стъблените са последователни, постепенно намаляващи по размери и по-слабо нарязани, приседнали, полустъблообхващащи до леко низбягващи; най-горните листа са яйцевидно ланцетни и сближени под съцветията. Цветните кошнички са широко яйцевидни, до 2—3 см в диаметър, разположени единично на върха на стъблото и разклоненията. Външните обвивни листчета на кошничката са яйцевидни, на върха удължени в бодил. Всички цветове са тръбести,

жълти; външните са безплодни, триделни, а вътрешните са двуполови, петделни, с тесни дълги дялове. Плодовете са цилиндрични, надлъжно наребрени, жълтокафяви, 6—8 мм

дълги.

Къде се среща?

Расте по сухи тревисти места. У нас се среща по Черноморското крайбрежие, Странджа, Източни и Средни Родопи, Югоизточна България и южната част на Струмската долина.

Коя част се употребява?

Използуват се стръковете (Herba Cardui benediciti), събрани

по време на цъфтеж заедно с приосновните листа.

Как действа?

Пресечката тонизира функциите на стомаха, възбужда апетита,

засилва жлъчната секреция, подобрява храносмилането. Тя предизвиква изпотяване и понижава температурата при трескави състояния, засилва диурезата. Приписва й се способността да улеснява излъчването на пикочна киселина. Експериментално е установено, че подобрява кръвообращението в някои съдови области, стимулира работата на сърцето, успокоява централната

нервна система.

При какви заболявания се използва?

Дрогата се прилага при безапетитие, лошо храносмилане,

отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, някои бъбречни и трескави състояния. Прилага се също като успокояващо средство при кашлица, астма, невралгични болки, ревматизьм, някои кожни заболявания (бавно заздравяващи рани и др.). Плодчетата се прилагат при запек. Сокът от растението в прясно състояние се използува при ухапване от насекоми.Корените се прилагат при рани, отоци и др.

Как се употребява?

Използува се отвара или запарка от билката (5—10 г на

100 см3 вода), която се изпива на 3 пъти за 1 денонощие. За външна употреба се прилага пресният сок от растението или стръкове, накиснати за 10 дни в бяло вино в съотношение 1:50. Прилага се и отвара от корените.

Червен кантарион — Centaurium erythraea Rafn (Erythraea centaurium Pers., Centaurium umbellatum Glib.)

Описание:

Едногодишно или двегодишно растение, с разклонено стъбло. Листата са срещуположни, елипсовидни, целокрайни, а при основата образуват розетка от яйцевидни листа. Цветовете са розовочервени, дребни, събрани в щитовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката и венчето са сраснали в дълга тръбичка. Тичинките са пет. Плодът е многосеменна кутийка. Билката цъфти от юни до септември.

Разпространение:

сухи и тревисти места

ливади и горски поляни

Коя част се употребява?

Използуват се цъфтящите стръкове  отрязани на около 15—20 см от върха.

Как действа?

Билката има апетитовъзбуждащо действие, тонизира стомаха и

стимулира отделянето на стомашен сок, жлъчка и панкреатичен сок. Има и газогонно действие. По-рано се е използвала за лечение на малария,тъй като може да понижи температурата при треска.

Доказано е, че съдържащият се в растението генциопикрозид има противоглистно действие.

При какви заболявания се използва?

Прилага се при безапетитие, възпаление на стомаxa с намалено

отделяне на стомашен сок, запек с газове, болезнени диспепсии, възпаление на черния дроб, анемия, чревни паразитози, трескави състояния, диабет. Външно се прилага при бавно заздравяващи рани. В научната медицина се използува спиртен извлек от надземната част на растението (тинктура) в различни комбинации с други горчиви съставки.

Как се употребява?

От надземната част на растението се приготвя запарка (1чаена лъжичка от билката на 200 ml гореща вода), която се изпива на три пъти,

1/2 час преди ядене. Прави се извлек с вино, като 60 г билка се накисва в 1 л вино за 8 дни, след което се прецежда и се държи на хладно. Пие се по една винена чаша преди ядене — при анемия и след тежко боледуване. Запарката от дрогата се прилага и външно за компреси при бавно заздравяващи рани и при косопад. Понякога външно се прилага и счукана билка, смесена със зехтин.

Мента (spearmint)

Мента - свойства
Photo source

Описание – растението e многогодишно, с разклонено стъбло, достигащо до 1 метър

Надземна част – растението има сърцевидни листа, с дълги дръжки,  достигащи 10-20 см в диаметър. Силно развито хоризонтално коренище.

Листа – заострени, с къси дръжки, продълговати и назъбени, тъмнозелени

Цветове – дребни, червено-виолетови, събрани на върха в съцветия. Плодовете представляват червено кафяви орехчета, цъфти-юли-август.

Къде е разпространена ментата?

В България се срещат повече от двадесет вида мента. Медицинската мента не се среща в диво състояние, получава се при кръстосване.

Коя част се употребява?

Използват се листата на растението.

Как действа?

Листата на ментата действат болкоуспокояващо, антисептично, газогонно и успокоително.

Какви лечебни свойства има и при какви заболявания се използва?

• много добре действа при стомашни болки, гадене, повръщане, лош дъх в устата
• при сърдечни проблеми, безсъние, епилепсия, хистерия , диария
• при кожни проблеми и сърбежи
• при възпаление на венците и зъбобол
• за гаргара при болки в гърлото

Подбел (тussilago farfara)

Подбел - лечебни свойства
Photo source

Описание – растението има тънък, дълъг и разклонен корен

Надземна част – растението има сърцевидни листа, с дълги дръжки,  достигащи 10-20 см в диаметър

Цветове – всяко стебло завършва с цветна кошничка,  достигаща два сантиметра в диаметър. Цъфти от февруари до април.

Къде е разпространен?

Може да се срещне около влажни места , край реки из цялата страна

Коя част се употребява?

Използват се листата и цветните кошнички.

Как действа?

Листата на растението се използват против кашлица и задух. Имат отхрачващо, омекчаващо и противовъзпалително действие.

Какви лечебни свойства има и при какви заболявания се използва?

• много добре се отразява при лечение на ларингити и остри катари на горните дихателни пътища
• при бронхити, сухите листа се използват за лечение на  бронхиална астма
• справя се с възпалителни процеси в белия дроб и стомашно-чревния тракт
• при възпаление на пикочните пътища
• при рани, язви и циреи
• общоукрепващи и тонизиращи свойства

Целина

Лечебни свойства на целината
Photo source

Описание – растението има дебел  главест и сочен корен, с бяла сърцевина

Надземна част – стъблото може да достигне до един метър и има много ароматни листа

Цветове – дребни, събрани в многобройни сенници. Време на цъфтеж-юли, август

Къде е разпространена?

Може да се срещне като зеленчуково растение, както и около влажни места , край реки

Коя част се употребява?

Коренът: Използва се като зеленчукова подправка и с лечебни цели.

Как действа?

Възбужда апетита и подобрява храносмилането. Има диуретично действие, възбужда апетита, използва се срещу ревматизъм.

Какви лечебни свойства има и при какви заболявания се използва?

• много добре се отразява при ревматизъм
• при липса на апетит
• справя се с възпалителни процеси в организма
• при оточни състояния, бъбречни болки
• като подправка
• общоукрепващо и тонизиращо

Хвощ - полски

Полски хвощ-употреба
Photo source

Описание-многогодишно тревисто растение, с дълго разклонено коренище, с пролетно и лятно стъбло.Пролетното е с кафяв цвят, неразклонено. Листата образуват възли и изглеждат сраснали.

Къде е разпространен?

Обича влажни места и насипи, но може да се срещне и по ниви и ливади и цялата страна до 1500 метра надморска височина.

Коя част се употребява?

Използва се лятното стъбло , по–точно последните 20 см от върха.Внимание! Не бъркайте полския хвощ с другите разпространени видове в България, някои от които могат да бъдат отровни.

Как действа?

Хвоща има противовъзпалително, запичащо, кръвоспиращо и пикочогонно действие.

Какви лечебни свойства има и при какви заболявания се използва?

Хвоща се използва при :

• пясък и камъни в бъбреците ( хронични заболявания)
• високо кръвно налягане, различни видове сърдечни заболявания, отоци
• ако страдате от чернодробни заболявания-катар на стомаха, инфекции на червата, диария
• ако страдате от ишиас, ревматизъм, рани, екземи, главоболие
• засилва имунитета

ЖЪЛТ КАНТАРИОН (Hypericum perforatum)

Тази, цъфтяща по слогове, пътни и горски окрайнини, хълмове и поляни от юли, та чак до септември, билка носи народните наименования Христова кръв. Христова чудотворка, звъника, порезниче. От тези, разпространени сред народа, имена се вижда голямото значение на това лечебно растение.
Растението достига от 25 до 60 см височина. То е силно разклонено и цъфти в златножълти сенникови съцветия. За да сме сигурни в него, взимаме едно напълно разцъфнало цветче и го смачкваме - трябва да изтече червен сок. Цъфналата билка се събира за приготвяне на чай и бани, а за направата на масло се взимат цветовете.
Религиозното мислене на народа едно време е свързвало благоухаещия, кървавочервен сок от цветовете с кръвта и раните на нашия спасител Христос. Маслото от жълт кантарион е наистина най-доброто масло за рани. То действува болкоуспокояващо, противовъзпалително и заздравяващо. 

Една легенда за тревичката, която носи толкова благоговейни народни имена, разказва следното: "Когато любимият апостол на Господа стоял смъртно опечален под кръста, той грижливо събрал опръсканите със свещена кръв растения, за да ги подари на вярващите като скъп спомен за смъртта на Спасителя." Червеният сок на ароматичната билка предизвиква странното чувство, че в червения цвят на златистожълтите цветове има сякаш капка кръв от нашия Спасител.

На Еньовден - символа на свещените сили на светлината и топлината - жълтият кантарион засиява в най-прекрасната си цветна прелест. На времето момичетата изплитали венци от него и който танцувал около еньовденския огън, трябвало да носи венец от жълт кантарион - еньовденската корона. В тази тайнствена нощ се посипвали и клони от него във водата и по разцъфването на увехналите цветчета момата разбирала кога догодина ще бъде поискана.

По стар обичай селяните в Горна Австрия слагали тревичката между две филии хляб и я давали на добитъка да яде, та да не го ловят болести. Днес за съжаление този обичай се спазва само на някои места от набожни селски семейства.
От всичко казано дотук виждаме на каква почит е жълтият кантарион от незапомнени времена. Чаят от него се използува за нервни смущения и нервни болести от всякакъв вид, при увреждания на опашката, също и при изсипвания, причинени от вдигане на тежести. Той е и отлично средство против диария.
С жълт кантарион може да се пребори и тригеминусна невралгия, когато ежедневно се пият две-три чаши от него, а пък външно съответните места се разтриват продължително време с масло също от него. Тинктурата от жълт кантарион, която човек сам може да си направи и която с голям успех се прилага при нервни болести, неврити, неврози, безсъние и неврастения, се нарича "арника на нервите". Тази тинктура се взима външно за разтриване, а вътрешно * Веднъж на ден по 10-15 капки в супена лъжица с вода.

В жълтия кантарион намират цяр смущения в говора, неспокоен сън, истерични пристъпи, нощно сомнамбулство, както и нощно напикаване и депресии. От практика зная, че при всичките тези заболявания, наред с вътрешната употреба на чая, ефективна помощ оказват и баните на половината тяло с жълт кантарион (виж "Видове приложения"). Те се правят всяка седмица с шест последователни бани на ходилата. Това лечение се препоръчва при нервно обусловени състояния от всякакъв род.

Младите момичета трябва да пият всеки ден в годините си на развитие известно време по две чаши чай от жълт кантарион. Той подпомага развитието на женските органи и спомага за отстраняването на нередовност в мензиса.
Силно възхвалявано природолечебно средство е маслото от жълт кантарион. То не бива да липсва в никое домакинство Човек може лесно сам да си го приготви (виж "Видове приложения"). То запазва лечебната си сила две години и се използува успешно не само при отворени рани, пресни наранявания, кръвоизливи, подувания на жлезите и като кожно средство при груба кожа на лице то, но то е и ефективно средство за разтривка при болки в гърба, лумбаго, ишиас и ревматизъм. За да имаме и при рани от изгаряне и попарване с вряла вода съответното домашно средство под ръка, накисваме цветовете в ленено масло. Това масло намира приложение и при слънчеви изгаряния.

Кърмачета с колики се успокояват скоро, след като им се разтрие коремчето с масло от жълт кантарион. Познавам една селянка, която с това масло лекува всякакви наранявания, даже и тези на домашните животни. Веднъж ръката на мъжа й попадна В една машина и беше тежко наранена. Компресите с жълт кантарион премахнаха скоро всички болки и раните зараснаха безпроблемно. Друг един селянин излекува успешно с масло от жълт кантарион силно външно нараняване на ходилото на коня си.
Лекар установил на 8-годишно момиченце подуване на лимфните жлези в корема. Всеки път. когато върху него действувала вътрешна или външна хладина, то получавало болки в корема - в последно време всеки ден, особено сутрин. Майката прочела в брошурата ми, че маслото от жълт кантарион може успешно да се използува при подувания на жлезите. Тогава тя започнала да разтрива с него коремчето на детето, щом то почвало да плаче. След кратко време всичко преминало.

ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ
Приготвяне на чай:
Масло от жълт кантарион:
Тинктура от жълт кантарион:
Бани на половината тяло:

Една препълнена чаена лъжичка с билката само се попарва от 1/4 литър вода и се оставя малко да се изкисва.
Набрани на слънце цветове се сипват (без да се тъпчат) в шишенце до гърлото и се заливат с фино дървено масло, което трябва да ги покрива. Добре затворена, бутилката се оставя няколко седмици на слънце или близо до печката. След известно време маслото добива червен цвят. То се филтрира през кърпа и остатъците се изстискват. Маслото се съхранява в тъмни шишенца. За приложение при рани от изгаряния може да се вземе вместо дървено - ленено масло.
В един литър ракия се сипват четири шепи, набрани на слънце, цветове и бутилката се оставя три седмици на слънце или топло място.
Пълна с жълт кантарион (стъбла, листа и цветове) кофа се слага да пренощува В студена вода. Преди банята водата с билката в нея се кипват и след това се прибавят към водата за баня. Продължителност на банята: 20 минути (виж "Бани на половината тяло” в "Обща част").