Описание
Блатно тревисто растение с дълго, пълзящо, начленено коренище,
дебело 1 —1,5 см. Цветносното безлистно стъбло е високо от 15
до 35 см. Листата с дълги дръжки са прикрепени направо за приповдигащата се част
на коренището; петурата им е разделена на 3 обратно яйцевидни или елипсовидни листчета,
3—10 см дълги и 1,5—3 см широки. Съцветието е гроздовидно. Цветовете са бледорозови
или бели с петлистна чашка и фуниевидно венче с петделна коронка. Плодът е едногнездна
яйцевидна кутийка, разпукваща се на две половинки. Цъфти от юни до август.
Къде
расте?
Расте из заблатени места, мочурливи ливади и торфища предимно
в планинския и по-рядко във високопланинския пояс на Западните и
Средните Родопи, Рила, Витоша, Западна Стара планина (Петрохан),
Южен Пирин (Папазчаир), а също и под 1000 м надморска височина в Самоковско и Станкедимитровско.
Употребяема част. Използуват се листата (Folia Menyanthidis,
Folia Trifolli fibrini), събрани в края на цъфтежа с дръжки, не по-дълги от 3 см.
Как
действа?
Билката има апетитовъзбуждащо действие. Приписва и се
способността да успокоява централната нервна система.
Къде се
прилага?
Съдържащите се в листата горчиви гликозиди определят
приложението на билката като апетитовъзбуждащо, общо-тонизиращо
и подобряващо храносмилането средство. Използува се и при захарна болест, подагра,
:ревматизъм, глистни и трескави заболявания и др. В животновъдството се прилага
против опаразитя-ване и за подобряване на апетита.
Приложение:
Прилага се като запарка. Дозата за 1 ден (приета на 3 пъти
половин час преди ядене) е 2 чаени лъжички билка, залята с 250
см3 вряща вода. Влиза в състава на апетитовъзбуждащи, жлъчегонни и други билкови
чаеве.
Като апетитовъзбуждащи, общоукрепващи при пролетна умора и
противоанемични средства се използуват и други растения: глухарче
(Taraxacum officinale Weber), синя жлъчка (Cichorium intybus L), лечебна очанка
(Euphrasia officinalis L.), бял оман (Inula helenium L.), пчелник (Marrubium vulgare
L.).